ШВЕДСКА ТРОЙКА

ШВЕДСКА ТРОЙКА

Наталѝ влезе в аулата на катедрата по модерни изкуства и остана разочарована че не го видя.

Десет минути по-рано, когато свърши лекцията ѝ се стори че той ѝдаде знак с очи и тя с треперещи колене излезе заедно с другите състуденти. Направи се че се отбива до тоалетната и с безшумни стъпки се върна до дъното на коридора. Огледа се смутено, открехна тихо вратата и се шмугна в полутъмната зала.

Когато преди пет месеца се записа във факултета по изкуствата към университета в Упсала, тя беше решила да ходи само на най-интересните лекции и прие предложението да започне работа като асистентка на половин ден в местната художествена галерия. Първите месеци балансираше между занятията и работата и беше едно ентусиазирано младо момиче, което живо се интересува от изкуството във всичките му форми. Влагаше много енергия в работата и проявяваше нескрит интерес към малкото лекции, коѝто успяваше да посети. Едва смогваше да се наспи – до късни нощи се ровеше в каталози и международни издания за изкуство и култура, а в 9 вече трябваше да е в университета. По обяд нямаше време да почива и обикновено хапваше сандвич в движение на път за галерията. Там прекарваше всеки следобед от понеделник до събота и вечер едва се домъкваше до кварталния магазин, вземаше нещо полуготово за вечеря и се качваше до таванската стая, която деляха с Магдалена.
Наталѝ беше от смесен брак между литовка и чех като почти цял живот беше живяла в Пилзен. Знаеше чешки и немски, а славянския ѝ ген и корени ѝ помагаха да се разбира с почти всички състуденти от държавите от източна и централна Европа. Съквартирантката ѝ беше от Гданск и не знаеш друг език освен матерният полски, но от 3 месеца двете заедно посещаваха два пъти седмично задължителните вечерни курсове по SFI в гимназията Dexter.

Когато се запозна с него в един от първите ѝ дни в галерията, Наталѝ не знаеше че той ще ѝ преподава по модерно изкуство.
Беше облечен с тъмен панталон, жилетка в миши цвят, прав балтон и къси кафяви боти. Ефирно шалче пуснато небрежно от двете страни на врата откриваше дискретно яката на светло-синя риза. Косата му беше посивяла по слепоочията, сресана назад и фино слята през бакенбардите към добре оформена брада. Ухаеше на лек парфюм с дъх на море и тя можеше да се закълне, че досега не беше усещала такова въздействие на аромат върху нея.
Стоеше изправен, ходеше бавно и обикаляше и разглеждаше с интерес изложените скулптури от медна тел и бял гипс.

Много зрял и солиден, на видима възраст около 40-45, Дино беше емигрирал като юноша в началото на 90-те от Босна в Швеция и в последните трийсетина години живееше заедно със семейството си в университетският град. Макар и с побеляла коса и брада, той излъчваше особен сексапил и ясно изразен младежки дух.

В онази мразовита нощ миналата неделя се върнаха от Стокхолм. Прекараха поредният weekend в малък тих хостел до Gamla stan (старият град). Пристигнаха едва към 9 вечерта в събота вечер и дори не излязоха да вечерят. Бяха се разбрали да се виждат само извън Упсала, защото всичко вече излизаше извън контрол. Нито тя, нито той имаха останали някакви сили да устояват и да се съпротивляват на бушуващият ураган от чувства…

Следва ->>>

коментари

Вашият коментар