ПОВРАТНА ТОЧКА | МОМЕНТИТЕ НА СЛАБОСТ …

 

 

 

 

 

 

 

ПОВРАТНА ТОЧКА | МОМЕНТИТЕ НА СЛАБОСТ …

Напоследък стана много модерно да се пишат кратки и „мъдри“ статии с гръмки заглавия, които ни „учат“ как да използваме ума си „правилно“, да действаме превантивно и едва-ли не да игнорираме душевността си, за да не изпадаме в униние, моменти на слабост или влизаме в депресии.
От опит да ви кажа, няма такова нещо…

Моментите на слабост не зависят само от нас и от нашите „умения“ да потискаме или омаловажаваме негативните събития и мисли, а са променливи величини, които са пряко подчинени на житието и битието ни. Ако успеем да ги „обърнем“ в повратна точка и използваме в наша и обща полза – добре, ако ли не – жалко.
Силата на характера тук няма нищо общо, а трансформирането на тези моменти на слабост в повратни точки е въпрос на разпознаване на сигналите и овладяване на емоциите, които сме преживели, преживяваме и ще преживяваме.
Тук константа е само нашият мозък, а всички факти, фактори и подробности са променливите, заради които няма как да дадем дефиниция или изведем формула за моментално „решаване на проблемите“.
Винаги съм се чудил, как „аджеба“ най-големите психари са станали психолози и как най-депресираните самоубийци пишат книги, които издават в милионни тиражи и ни учат как да живеем?! Мани, ами и хората ги купуват и разграбват като топъл хляб…
Ако има нещо, което все още да ме удивява и изумява у хората, то това е „способността“ им винаги да се поддават на манипулации и внушения от някой, когото въздигат в култ само заради уменията му да пише и говори!
Ако преди време влиянието върху тях им е било предавано основно от книгите, религиозните съсловия, общностните кланове и секти, то в последно време телевизионните предавания и on-line събития, конферентните срещи и пламенните речи на „водачите“ и гурутата по психология и нумерология, ги хипнотизират и им въздействат като химикал, който помага за по-бързият синтез на ярката и неповторима особа, към „велика“ кауза, мисия или движение.
Борбената ни същност, неповторима индивидуалност и необуздана жажда за себедоказване и възвисяване всъщност ни поставят в патетични ситуации, в които даже ако попитаме децата или се погледнем отстрани, със сигурност изглеждаме като смешни последователи на овцата на Шон.

За да обърнем един момент на слабост в повратна точка, трябва освен силата на духа, да имаме и мотивация и нужната енергия.
Виждали ли сте сломен човек със смазано самочувствие, ниска самооценка и съкрушен дух, само защото в живота му е имало лош късмет, попаднал е в неприятна и неизбежна ситуация, в среда на енергийни вампири или двулични, злобни и лицемерни заобикалящи субекти?
Човек с липса на ясен поглед и визия за бъдещето? Кофти моменти са тия, да знаете…
Е, аз съм виждал и съм разговарял с много депресирани и обезверени люде, даже и със себе си… и ако не съм помогнал, то със сигурност не съм попречил с непоискани съвети и „даване на акъл“ от рода на: „всяко зло за добро“, „сега поне можеш да започнеш на чисто“, или пък „можеше и да е по-зле“…
Всяка ситуация има своята предистория, изисква индивидуален подход и решение, и ще доведе до различни последствия. Как би могло всичко да се сложи в един общ „кюп“, да се огради с рамка, да се постави „диагноза“, да се препоръча „решение“, даде съвет или изведе дефиниция?
Единственият генерален извод и заключение до които стигнах обаче е, че в основата на всяка една слабост стои ситуация или комплексни причини, причинени най-вече от човешка намеса. Ако не чужда – то наша собствена. Грешка или поредица грешни решения или действия.
Оттам и сентенцията – „Никой не може да ти причини това, което можеш да си сториш сам“!
Съдейки по себе си и извеждайки в съзнанието си всички онези моменти на слабост (някой почти депресивни), които съм изпитвал, стигам до извода че почти без изключения е имало няколко „задължителни“ „атрибута“, действия и ритуали, които съм предприемал на онзи или по-късен етап…
Споделям ги с вас не като съвет от рода на „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“, а как да трансформираме слабостта си в повратен момент, след като така или иначе вече сме попаднали в тази дълбока яма, изкопана от личностното разстройство и депресията.

– Имал съм нуждата от подкрепата на алкохола (не казвам че съм се напивал безпаметно);
– Изпитвал съм „глад“ за споделяне на болката с напълно непознати;
– Музиката не е изключвана почти денонощно – сменял съм стиловете и жанровете според състоянието;
– Прочитал съм по една лавица книги за 10-14 дена (може би това са моментите когато съм чел най-много);
– Ходил съм на дълги разходки в планината, придружен само от кучето;
– Търсел съм подсъзнателно (или съвсем съзнателно) близостта и компанията на добри познати, които нямат претенции към мен за неизпълнени обещания, незадоволени желания или нанесени травми от несподелени чувства, и които не се надпреварват да ми дават съвети и да ме „успокояват“;
– Гонил съм лошите мисли с всички сили, аргументи и средства;
– Давал съм си „задача“ и съм преследвал със страст и вдъхновение нови и стари хобита и увлечения;
– На определен етап съм общувал повече с животни, отколкото с други „бозайници“ от човешкия вид;

– Поставял съм си нова цел и съм следвал нова посока, най-вече на мислите;
– Опитвал съм да разкъсам оковите на суетата и да дам свобода на мечтите си;
– Други…

Така вероятно съм успявал, а може би – не, да обърна моментите си на слабост в повратна точка, кой знае…?!

Смятам обаче, че винаги съм намирал „спасението“ и „решението“ в книгите.
Не в „учебниците по живот“, изпълнени с едри букви, големи паузи, „мъдри съвети“ и гръмки слова, а в онези кратки междуредия и в изпълнените с болка редове. В закодираните думи, описващи състоянието на изтерзаните души на героите. В думите, изписани с дребен и ситен шрифт, но с толкова страст, патос и жар…
В онези тежки думи и в убийственото мълчание от неизказаните мисли на никому-неизвестни или пък познати нам автори.
Думи, които са ме трогнали дълбоко и са ме отвели надалеч от кратера на огнената рана, оставена от някой, нещо или мен. Думи, които са отворили люка към ярките звезди на небосклона, за да отправя взор към нови възможности и светове.

коментари