ПАРАЛЕЛИТЕ В ЖИВОТА И ПРИРОДАТА
Странен порив ме споходи тези дни – да пиша за паралелите, приликите, симбиозата и асоциациите между дървото и човека. Текст, родил се от нуждата да изразя отново мнението си по въпрос, по който колкото и абстрактно да звучи, виждам и намирам логиката и зависимостите на всички нива.
Вместо увод вмъквам анонси за някой ключови исторически и културни препратки за символиката и значението на дърветата в различните общества, например за Дървото на живота в древен Рим, за Маслиновото дърво в древна Гърция, за по-абстрактните интерпретации на Дървото на познанието и Дървото на живота в Библията, за култа към Бодхи дървото в Индия и будизма, за значението на Пагода дървото в китайската култура, за Тотемните стълбове в митологията на Северна Америка, за символиката на Ябълковото дърво и Кестенът в европейската и келтската култура, за Баобаба в Африка, за Сакура (черешовото дърво) в Япония…
Човекът е като дървото. Покълва от семе. Живее дотогава, докато не изсъхне, или докато не го прекършат. Нуждае се от светлина, пие вода, пролетта разцъфва, есента линее, зимата мръзне!
Обича да го прегръщат!
Дърветата също имат пол, ама между тях поне няма джендъри и слава богу.
Имат нужда от опрашване или от ‘ашладисване“, докато при човеците се нарича сношаване (онождане)…
Видовете дървета са като расите при хората. Различни кори, различни цветове, уникални окраски.
Някой дървета са високи и снажни, други са ниски и набити.
Има дървета, които се извисяват като исполини, има и такива, които са невзрачни и неугледни.
Грозни дървета обаче няма, както няма и грозни хора. Въпрос на гледна точка. Ако не можеш да видиш красотата, не можеш да коментираш грозотата.
Има едни, дето приличат на дървета, но всъщност са храсти. За аналога им при хората – друг път!
Санитарната сеч при дърветата може да се сравни с епидемиите и войните. Тогава и двата вида силно оредяват, като остават най-устойчивите, най-приспособимите и онези, на които им е писано да оцелеят.
Клоните са като нервните пътища и окончания при човешкия мозък – някой изсъхват, други се чупят, трети се преплитат. При всички случаи обаче листата ги опазват и прикриват, както косата и кожата на темето пазят мрежата от неврони при хората.
Друга прилика, която аз намирам е в корените, като сложната им форма и система се определя от гена и дори предопределя множество фактори като форма, устойчивост, плодородие, дълголетие…
Гората е величествена като многохилядна армия – трудна за обхождане и превземане.
Реките и дъжда напояват дърветата, тъй както кръвта и водата човешкото тяло.
И двата вида не могат без кислород, и двата вида произвеждат въглероден диоксид.
Дърветата също боледуват, има си даже и мехлеми и илачи и за тях. Някой паразити, които атакуват дърветата и хората са безобидни, други са направо унищожителни!
В по-абстрактната интерпретация аз намирам даже много повече символика.
Дървото може да живее и оцелява както само, така и в общност, наречена гора.
Дървото има нужда от внимание и грижи също толкова, колкото и човек.
Дървото може да приюти в стъблото, корените и короната си десетки животински видове, също както къщите на людете.
Дървото изсъхва, пада, изгаря и става на пепел и тор. Човека – също.
Някой дървета може да бъдат невероятно устойчиви на бури и катаклизми, а други да се прегънат и паднат. Пак като при хората…
Дърветата също плачат, някой даже по-естествено и натурално от фалшивия човешки плач. Виждал съм сълзи от отсечен клон, да не говорим за прекършен ствол.
Някой дървета са полезни и абсолютно необходими – за еволюция, за екология, за фотосинтеза, за защита, за прехрана, за укритие, докато други са само декоративни. Така е и с хората, без чиито будни умове и принос животът би бил още на етап каменна ера. Е, също само на някой от тях
Разлики много не намирам, но ако трябва да посоча поне една, то тя би изглеждала така:
В сянката на короната на дървото е уютно и прохладно. При хората не винаги…
А, и още една: Не всички дървета са плодородни, някой имат декоративни предназначения, като и тук приликата и символиката с хората са осезаеми, само дето дърветата са по естествени и си тежат на мястото, дори да не плододават и да не се размножават…, т.е. от тях поне има някаква полза!
Венцислав Димитров | Janus
8 юни | гр. Ябланица