КУКАВИЦА КУКА | НА ДЪНОТО …


 

 

 

 

 

КУКАВИЦА КУКА | НА ДЪНОТО …

Кукувицата стана гугутка, косът краде и си мисли че се рее като орел!

Жената стана мъж по принуда, а мъжът се гордее че е ламбъро-хетеро-джендър-жена…
Децата вече порастват на 10,
младежите само не се хранят виртуално, а старците бачкат до смърт и буквално се борят за къшеят хляб…
Брат-брата-не храни, тежко му който го има…, други пък казват че нямат сестра!
Колите станаха мощни, интернета – бърз, а мозъците ни бавни и мудни като изнурена и отегчена служителка на държавна издръжка.
Всичко е в
Google, телевизията отдавна е само един мърчандайзер и трибуна за манипулация на масите, а библиотеките са потънали в паяжини и остарели като историите за Робин Худ и крал Артур…
Образованието е „делегирано“, „здравеопазването“ е търговско ориентирано, а Хипократ и Сократ може да си „ядат ушите“ с техните клетви, безкористни цели и философски възгледи.
Културата ни е никаква, възпитанието ни – улично, дрехите са ни маркови, обаче са просто поредната реплика, че иначе ни е скъпичко…
Секса вече е бърз и платен, ухажването – ненужно, а романтизмът и кавалерството се приема като нещо
абстрактно и смешно, дразнещо и излишно, освен скъпо и театрално.

Асоциацията с кукувицата дойде ненадейно.
Слушайки я как „приканва“ другите птички да измътят яйцата ѝ, оставяйки изцяло своите собствени на произвола и безмилостните закони на природата….
Изведнъж ми „просветна“ че всички сме станали като нея.

Гледаме отвисоко и чакаме, но не правим нищо за да го променим. Самите нас и хората около нас…
Защото навикът е по-силен от неизвестното, защото усилията са по-трудни от бездействието, защото оправданието и оплакването са по-лесни от
действията.

Това сме ние! Злобни и манипулативни, хитри и завистливи…алчни и заядливи, безмилостно лоши. Ще се избием да харчим на „черният Петък“, ала кръв даваме само срещу пари!
Без капка сърцатост, доблест и свян, погребваме идеали, човечност, морал и закон…

Гневни и яростни, арогантни и жлъчни, подли и „мръсни“ и безумно подвластни…
На измислената слава, на ненужната суета, на виталното его и продажното 
statusquo, в едно прогнило общество на самовлюбени „нарциси“, безпардонни глупци и неподправени наглеци
Подлога и бездънна клоака на собствените си задници, готови от алчност и лакомия да се удавят в тази рядка помия ...Бърза и агонизираща смърт за душата, бавна и сигурна за телата.

Прав е Маркс:
„Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а тяхното обществено битие определя тяхното съзнание.“!

Ябланица,
19.05

коментари