(ВЪЗ)ДЕЙСТВИЕТО НА АЛКОХОЛА | РАКИЯТА ДАВА КРИЛААА …

 

 

 

 

 

 

(ВЪЗ)ДЕЙСТВИЕТО НА АЛКОХОЛА | РАКИЯТА ДАВА КРИЛААА

Едни пият от мъка, други от радост, трети – от сутринта. Останалите – без повод и причина.
Изглежда, че и аз като тях(останалите) – нямам график, определена нужда, повод или причина и почти постоянно изпитвам нужда да наливам алкохол във вените си.
Понякога бавно, понякога
много, понякога просто добре охладено

Най – “обичам“ обаче някой като ми каже – „Аз не пия“, а тайничко да си налива вечер люта“ купешка ракия, пълна с есенции и етилови 38º субстанции, които незнайно защо замръзват във фризера?! Няма да ви казвам какво става сутрин между черепа и обвивката на мозъчната кора(ако има какво да обвива), след консумация на ароматизирани етилови екстракти.
Жесток главобол става + загуба на концентрация, равновесие и липса на координация на крайниците.
А истинските „трезвеници“ всъщност си причиняват повече вреди и дискомфорт, докато смятат и си внушават, че са „праволинейни“ и имат някакви преки или косвени ползи от въздържанието.

Истината за откритието, видовете алкохол, (д)ефектите и въздействието от употребата на алкохол, начините и техники за производство, реакциите и последствията за организ(Ъ)ма и менталното здраве на употребяващият заслужава ако не да се възпее в басни, поне да се опише в някакъв тип монолог, лирична песен или есе на тема – „Мемоарите на един „алкохолик““ или пък – „Човекът и алкохолът интимно“...

Мога да пия по всяко време, дори пия насън. Пия сутрин. Пия по обед. Пия следобед.
Вечер – много пия. Обаче няма да ме видите пиян (който ме познава – знае, помни или да опита да се сети). Според някой е въпрос на добър метаболизъм, според мен – просто „правилна нагласа“ и „отношение“ към алкохола, „техника“ на приема му и доброто познаване на човешките потребности и причинно-следствената връзка тяло-душа-алкохол…

Погрешно е да се твърди, че всички употребяващи алкохол са алкохолици, и че мислят, действат, вярват и се чувстват „еди-как-си“, само въз основа на изкривени възприятия – или на себе си или на света около тях. А никой не коментира прекрасното чувството по време и след употребата му. Погрешно е да се смята също, че тези хора живеят в крайностите, на двата полюса – на „всичко или нищо“. Че нямат самоконтрол, няма „средно положение“, няма компромис и няма „неутрална зона“ в техния мироглед, житие и взаимоотношенияЧе в различна степен, употребяващите редовно алкохол живеят в отричане на неговата разрушителна способност (върху себе си и другите), което допълнително изопачава истината за връзката човек-алкохол.
Истина е, че повечето хора прикриват честотата и количеството, което употребяватАко ги питате ще ви кажат, че пият „само“ по чаша вино когато „има повод“ и даже си вярват, че това е така.
Това, което те не ви каз
ват обаче е, че всъщност чашите са много повече, че се консумират в различен момент от денонощието и че се крият, като пият. Ето това е „анонимен“, но това не го прави в никакъв случай алкохолик. Повечето пият защото „работата им е лоша“, „шефът им ги мрази“, „бракът им не върви“, „съпругът/та им не ги разбира“. Всеки от нас знае, че негативното влияние от алкохола в нормални количества е спорно, не е доказано, докато въздействието върху определени мозъчни центрове, производството на хормоните на щастието и радостта от употребата му е доказана и това е достатъчно“оправдание“ за консумацията му.
Както и при секса, за да започнеш да оценяваш качествата и да изпитваш наслада от употребата на алкохол обаче, трябва да достигнеш една зрялост. Това не значи, че само „големите“ изпитват удоволствие, нито че има някакви „правила“ за употребата му, според определени възрастови критерии.

Просто трябва да си готов, да консумираш с удоволствие и да му се наслаждаваш бавно.

Няма да забравя как едната ми баба (бог да я прости), си наливаше сутрин, обед и вечер по едно „изпотено“ „юсче“ с ракия и така страстно и жадно отпиваше, че дори и на мен на тази крехка юношеска възраст ми се искаше да и правя компания. Преглъщах слюнките си и гледах втренчено, докато тя вкусваше бавно от вълшебната течност, с подходящото „мезе“ – гореща домашна чорба от главата и краката на старият петел.
После, следобеда разбира се си прилягваше а вечер на масата „опъваше“ и още две и после по две-три чаши“ вино, зачервяваше бузи и ставаше блага, мила и словоохотлива (иначе строга и „груба“) и ни разказваше „пиперливи“ истории от младините си. Мисля си че тя беше първата, която ме покани на по чашка ракия през онова лято, когато навършвах своите 15 години
Наздраве, бабо!

Сега малко за истинските алкохолици, но не натрапчиво и целомъдрено „дуднене“ и хулене, а аналитично и с търсене на решенията, а не натякване на причините и последствията.

Истина е, че когато алкохолизма се превърне в болест постепенно откъсва човек от всичко и всичкиА дали наистина е болест или избор? Всъщност май е и двете.
Алкохолизмът е уникален като болест, тъй като не само се
прикрива, а и не се усеща като „тежест“ и нещо „погрешно“, докато не се осъзнаят мащабите на бедствието. Лицето, което е активно в пристрастяването, има уникален избор по отношение на всички други заболявания, но е избрал алкохолътТова може да послужи и за самооправдание по всяко време, че видиш ли той (алкохоликът) няма никой от другите обществено порицавани и „забранени“ пороци. Виждаме, че алкохолиците правят опити и са склонни поне да опитат да се въздържат да пият за известно време, но това по-скоро е за да докажат на себе си или на другите, че не са пристрастени. Пак според мен, това е само за да се завърнат по-късно с още по-бързи темпове, голям интензитет и количество на изпит алкохол, а всъщност се получава ефектът на цунамито .
Възстановяването от алкохолизъм включва промяна на всяка част от живота на човека,
но всъщност много малък процент от хората могат да се само-контролират и да управляват тези процеси в дългосрочен план. По мое непрофесионално мнение, истинското възстановяване се постига само от волята. Програмите на анонимните алкохолици всъщност могат само да те запознаят и срещнат с хора, с подобна на твоята участ, съдба или моментно състояние. Волята обаче е решаваща, а не програмите и терапиите.
В процеса на лечението хората най-силно се нуждаят от подкрепата на семейството и приятелите, но много често биват заклеймявани, вместо истински подкрепяни.
Алкохолиците
всъщност са едни добри манипулатори и със сигурност имат забележителни умения. Те са хората, които могат да продават лед на ескимосите и могат да ви накарат да повярвате едва ли не, че това което се случва с тях е ваша вина. Всеки алкохолик обаче върши поне едно нещо в живота си особено добре (както всеки един от нас), като това обикновено служи за „оправдание“ и най-общо това е техният единствен източник на самоуважение.
Знаем за голям брой хора наречени алкохолици, които имат невероятен стил, етика на работа и са добри професионалисти. Това не трябва да се омаловажава, а напротив.
Е,
… ще кажете „Ама той пие“.
И на вас какво точно ви пречи, ако той си пие вечер, но не пие на работното място и това по никакъв начин не пречи на продуктивността и качествата му като професионалист?
Казват, че алкохолиците са най-добрите лъжци, защото са в състояние да използват рационализацията и оправданието, за да убедят себе си, че лъжата е истина.
Това се случва подсъзнателно. Те не са наясно, че са „
такива“ – просто умът се „самонавива“ и любимата им дума е „вероятно“.
Тази дума предполага намерение, когато всъщност няма
такова. Един алкохолик, който ви казва, че вероятно ще направи нещо, е много малко вероятно да го направи. Използването на думи като тези им осигурява дупката – евакуационен люк, в който не се дават абсолюти и не се правят обещания. Алкохоликът разчита на думи и фрази като: може би, бих могъл, бих искал, бих искал, искам, трябва.
Тези думи не означават нищо. Те звучат добре, но почти винаги водят до разочарование.
Тези хора също често имат странно чувство за право – смятат, че тъй като имат такъв труден, стресиращ и напрегнат живот, това им дава право да действат по начини, които са незрели, безотговорни и егоистични. Наблюдавайки тяхното поведение, трябва да заключим, че светът все едно им дължи нещо. Активният алкохолик се самозалъгва и заключава, че е жертва на живота. Тъй като искат повече от света, те очакват по-малко и по-малко от себе си.
Постепенно алкохолизмът размива всяка линия и влияе на всяко взаимодействие, всяка връзка, всяка част от света на алкохола.

Сега се връщаме накратко към нас, които не намираме себе си за алкохолици, а по-скоро приемаме алкохолът като „необходимото зло“ и се опитваме да оправдаем постоянната му употребата му с нашите потребности като индивиди.

Щом алкохолът те радва – радвай му се и ти! Възвисявай го като средство и магическа течност, която се разлива блажено по тялото ти, но прави паралел и разлика между пиенето за удоволствие и от нужда, с пиенето от зависимост и болезнена потребност.
Говорим да пиеш, когато ти се пие и каквото ти се пие. С мярка или без – когато не пречиш на никого и най-вече на себе си, никой не е в състояние, не би трябвало да му пречи, камо ли да коментира твоята пристрастеност и отдаденост към алкохола.
Никой няма право да подрязва крилата, които ти дава ракията(алкохола като цяло)!

Аз „вероятно“ съм пристрастен към алкохола повече, отколкото е общоприето…
Това прави ли ме алкохолик? А ти намираш ли себе си за алкохолик?
Само да ви кажа, че няма нищо по-хубаво за „закуска“ от една малка охладена домашна ракийка, с купичка гореща чорба и люта чушка за „мезе.
Наздраве!

коментари