ЗА ИЗГУБЕНИЯТ ФАЛОС | МОНОЛОГ ЗА ЕДИН ОБИКНОВЕН КУР

ЗА ИЗГУБЕНИЯТ ФАЛОС | МОНОЛОГ ЗА ЕДИН ОБИКНОВЕН КУР

Чеп, хуй, грездей, (помагайте с още) са все синоними на думата кур, като естествено са близки до фалос-а и члена само на вид.

Да сте чули някой да пита нежно и културно: „Ти за какъв фалос си дошъл тук?“, или „Ти какъв член търсиш тук?“

Деветдесетте години на миналият век са повратната точка за масовият упадък на морала, ценностната система и добрите обноски на мъжа. По-младите разбира се няма как да го знаят, след като за повечето от тях да се замислят за добродетелите, елегантното и изискано поведение, доброто възпитание и тактичност си е простащина, тотална загуба на време и излишно „хабене“.
И тъй като жените по принцип „никога не са виновни“, грешката за тяхната заблуда и покварна суета основно „се пада“ на мъжете. А мъжът е от друго тесто замесен, не от ребро…
Да бе, честно! Факт.
Защо „Монолог за изгубеният фалос“ ли? Ами защото вече има написан „Монолог за вагината“.

По „наше“ време (80-те и 90-те години на миналият век) жените се сваляха с такт, внимание, чар, финес, ерудиция или в краен случай – да я светнеш с пепелника.
Истинските мъже не се отъждествяваха с тлъстата пачка в джоба, мускулести тела или марката и модела на паркираната кола отпред. Е, някой началник-пласмент или директор на отдел имаха предимство пред „младите лъвчета“, но този вид зависимости с „колежки“ в службата е имало, има и винаги ще има. Така или иначе това не е класическото „сваляне“, затова няма да го възвисяваме като такова.

Помня, че когато за първи път срещу мен застана истинска жена, трябваше да „превзема крепостта“ само с неконвенционални средства и методи и нематериални „инструменти“ – чувство за хумор, словесни умения, солидни знания, галантни обноски, както и да мога да разпръсквам чар и флуиди като пръскачка. С две думи – да бъда Жентълмен отвсякъде.
В днешно време се забелязва, че мъжете вече отварят вратата на колата само или ако жената, или колата са нови. Че парадират с положение, не с възпитание. Че разчитат на „визуални ефекти“, вместо на интелектуални заложби. Че оръжията на тяхната „любов“ са банковите сметки, а личните им качества успешно са заменени от контактите, връзките и печелившите „инвестиции“ на таткото.
Кое прави истинският мъж – мъж и къде точно е разликата между фалоса и обикновеният кур?! Това може да се усети дори само по звученето и изговарянето на думата – много преди да сме навлезли по-навътре в анализа на личността и преди да сме лепнали на мъжа другите възможни епитети на неговият размножителен орган – пряко-порпорционални на неговият интелект, възпитание, поведение и отношение към жените.

За да не засягаме още по-ранни периоди, ще се спра само на периода през тези две декади – непосредствено след началото на прехода и последващото стремглаво пропадане, деградиране и упадък на ценностите на обществото. Същото общество, което би трябвало да се крепи от солидната ръка на мъжкото съсловие. Докато при социализма жените са били съставна част на младата интелигенция, а мъжете са били преките извършители на индустриалната и сексуална революциѝ и като такива, наследниците им би трябвало да са получили солидно количество опит, съвети, дисциплина и ценни знания от бащите и дядовците им. Е да, ама – не!

Наскоро бях свидетел на две на вид абсолютно различни случки, но всъщност много еднакви, свързани и донякъде логични, за съжаление.
В едната ситуация – на паркинга на скъп и модерен фитнес, момчето „сваляше“ момичето с вулгарни „бисери“, беше накичен със златни украшения и показваше надути от добавки мускули. Невзрачен, груб и очевадно невъзпитан. Облечен без стил, но очевидно скъпо. Гаден рап с незензурен текст (на български!!!) звучеше от скъпата му кола, навярно подарък от татенцето…Кифлата насреща му се кикотеше и флиртуваше, чупеше се в кръста и вече триумфираше пред капитулацията на кура му, усещаше вкуса на спермата му – навярно гадна (какъвто беше и младежа на вид), но какво пък – нали после щеше да кара колата му, после татенцето да ѝ купи и на нея, после всеки ден до МОЛ-а и „те така“…

Паркингът на МОЛ-а е сцената на следващата случка, която все едно беше продължение на горната, но след 10-15 години…
Младежа вече е разплут „бизнесмен“, който се вози в престижен джип (според положението си в обществото), говори по телефона и показва с жестове на жена си да остави торбите с покупките в багажника…Другата му ръка е „заета“ с нещо важно в джоба му.
Тя – видимо отегчена, но пък „задоволена“ – почти ще се блъсне в колоната на подземния паркинг, щото вътре така силно свети слънцето, че очилата са от най-тъмните…Иначе привидно „добрият“ външен вид, замаскиран дълбоко зад сериозно количество грим, скъпата прическа, козметичните процедури и маркови дрехи, всъщност е още една луксозна опаковка на иначе емоционална и физическа развалина. С безброй аборти от незнайни „баровци“, родила незнайно как едно – най-много две деца, коѝто вижда само когато бавачката ѝ е в почивка…
В сутрешните часове и преди да си се разсънил и да си изпил поне две-три кафета е по-добре да не я срещаш, щото няма да я познаеш. Всъщност тя изглежда по един и същи начин вечерите, и по съвсем различен начин на следващият ден като се събуди, някъде малко преди обяд. Две абсолютно различни жени

Двете момичета от двата паркинга всъщност са една жена, с разлика от две-три петилетки.
Общото между тях е, че са попаднали на кур, не на фалос. Не че не са виновни, но не колкото самите мъже. Виновни са само, че не знаят каква е разликата между тези два еднакави на вид, но различни по „съдържание“ органи, както и че не са в състояние да мислят за различията, ако знаят че фалоса кара рено-меган на 18-20 години и не може със заплатата си да ѝ плати маникюра, солариума и прическите за петък вечер.

Връщаме се на кура. Той е просто уродлив орган. „Плод“ на перестройката и мутирал синтез от малформациите на прехода.
Кура е един придатък на половата и урологична функционалност на организма, който никога не е имал шанс да бъде фалос, както притежателят му никога няма да е способен да разбере разликата между истинската жена и кифлата. Той от малък е възпитан(обикновено не от родителите си), че няма нужда да имаш обноски, ако имаш кинти. Че няма нужда да отваряш вратата на колата на жената и че няма никакъв смисъл да си галантен и да се правиш на кавалер, щом ѝ осигуряваш пари за развлечения и за разкрасителни процедури и си ѝ купил нова кола. Няма нужда да носиш чантите до колата, щото така ще си урониш престижа на мутра-бизнесмен и олигофрен-гамен.
И понеже децата следват модела на бащите си, остава майките да научат синовете си за основната разлика между кур и фалос, между хуй и член. „Какво правим“ обаче, ако майката е онази от паркинга?! Нищо! Даваме на отрочето увереността, че ако баща му има мангизи, то не е нужно той да има фалос и да бъде джентълмен и пич, да е галантен и мил, а е по-добре да следва познатият му арогантен и просташки „стил“, защото „успешният“ модел на мъжкаря-кур му е заложен генно и му е наложен от непосредствения и личен пример на таткото.

Най-лошото обаче тепърва предстои, защото модела-кур за съжаление наистина се налага като успешен в образователно-възпитателните процеси в (липсата на) семейната среда.
Погубените ценности и морала на истинските стойностни мъже останаха в мазите на панелките, където достойнствата и качествата им се утаяват като вкиснатото зеле на комшията.

А детето-чудо, тръгвайки да търси момичетата на живота си, и вървейки по утъпканите дири на тате, няма как да не намери онази, която да прилича най-много на „мамка му“.
Онази от паркинга!

И с какво ли ще се сблъска на „входа“ – путка, или вагина…?!

коментари

Вашият коментар