ЗА ИЗГУБЕНИЯТ ФАЛОС | МОНОЛОГ ЗА ЕДИН ОБИКНОВЕН КУР

ЗА ИЗГУБЕНИЯТ ФАЛОС | МОНОЛОГ ЗА ЕДИН ОБИКНОВЕН КУР

Чеп, хуй, грездей, (помагайте с още) са все синоними на думата кур, като естествено са близки до фалос-а и члена само на вид.

Да сте чули някой да пита нежно и културно: „Ти за какъв фалос си дошъл тук?“, или „Ти какъв член търсиш тук?“

Деветдесетте години на миналият век са повратната точка за масовият упадък на морала, ценностната система и добрите обноски на мъжа. По-младите разбира се няма как да го знаят, след като за повечето от тях да се замислят за добродетелите, елегантното и изискано поведение, доброто възпитание и тактичност си е „шит“, простащина, тотална загуба на време и излишно „хабене“.
И тъй като жените по принцип „никога не са виновни“, грешката за тяхната заблуда и покварна суета основно „се пада“ на мъжете. А мъжът е от друго тесто замесен, не от ребро…
Да бе, честно! Факт.
Защо „Монолог за изгубеният фалос“ ли? Ами защото вече има написан „Монолог за вагината“.

По „наше“ време (80-те и 90-те години на миналият век) жените се сваляха с такт, внимание, чар, финес, ерудиция или в краен случай – да я светнеш с пепелника.
Истинските мъже не се отъждествяваха с тлъстата пачка в джоба, мускулести тела или марката и модела на паркираната кола отпред. Е, някой началник-пласмент или директор на отдел имаха предимство пред „младите лъвчета“, но този вид зависимости с „колежки“ в службата е имало, има и винаги ще има. Така или иначе това не е класическото „сваляне“, затова няма да го възвисяваме като такова.

Помня, че когато за първи път срещу мен застана истинска жена, трябваше да „превзема крепостта“ само с неконвенционални средства и методи и нематериални „инструменти“ – чувство за хумор, словесни умения, солидни знания, галантни обноски, както и да мога да разпръсквам чар и флуиди като пръскачка. С две думи – да бъда Жентълмен отвсякъде.
В днешно време се забелязва, че мъжете вече отварят вратата на колата само или ако жената, или колата са нови. Че парадират с положение, не с възпитание. Че разчитат на „визуални ефекти“, вместо на интелектуални заложби. Че оръжията на тяхната „любов“ са банковите сметки, а личните им качества успешно са заменени от контактите, връзките и печелившите „инвестиции“ на таткото.
Кое прави истинският мъж – мъж и къде точно е разликата между фалоса и обикновеният кур?! Това може да се усети дори само по звученето и изговарянето на думата – много преди да сме навлезли по-навътре в анализа на личността и преди да сме лепнали на мъжа другите възможни епитети на неговият размножителен орган – пряко-порпорционални на неговият интелект, възпитание, поведение и отношение към жените.

За да не засягаме още по-ранни периоди, ще се спра само на периода през тези две декади – непосредствено след началото на прехода и последващото стремглаво пропадане, деградиране и упадък на ценностите на обществото. Същото общество, което би трябвало да се крепи от солидната ръка на мъжкото съсловие. Докато при социализма жените са били съставна част на младата интелигенция, а мъжете са били преките извършители на индустриалната и сексуална революциѝ и като такива, наследниците им би трябвало да са получили солидно количество опит, съвети, дисциплина и ценни знания от бащите и дядовците им. Е да, ама – не!

Наскоро бях свидетел на две на вид абсолютно различни случки, но всъщност много еднакви, свързани и донякъде логични, за съжаление.
В едната ситуация – на паркинга на скъп и модерен фитнес, момчето „сваляше“ момичето с вулгарни „бисери“, беше накичен със златни украшения и показваше надути от добавки мускули. Невзрачен, груб и очевадно невъзпитан. Облечен без стил, но очевидно скъпо. Гаден рап с незензурен текст (на български!!!) звучеше от скъпата му кола, навярно подарък от татенцето…Кифлата насреща му се кикотеше и флиртуваше, чупеше се в кръста и вече триумфираше пред капитулацията на кура му, усещаше вкуса на спермата му – навярно гадна (какъвто беше и младежа на вид), но какво пък – нали после щеше да кара колата му, после татенцето да ѝ купи и на нея, после всеки ден до МОЛ-а и „те така“…

Паркингът на МОЛ-а е сцената на следващата случка, която все едно беше продължение на горната, но след 10-15 години…
Младежа вече е разплут „бизнесмен“, който се вози в престижен джип (според положението си в обществото), говори по телефона и показва с жестове на жена си да остави торбите с покупките в багажника…Другата му ръка е „заета“ с нещо важно в джоба му.
Тя – видимо отегчена, но пък „задоволена“ – почти ще се блъсне в колоната на подземния паркинг, щото вътре така силно свети слънцето, че очилата са от най-тъмните, освен че са и от най-скъпите…Иначе привидно „добрият“ външен вид, замаскиран дълбоко зад сериозно количество грим, скъпата прическа, козметичните процедури, ботокса, хилариона и марковите дрехи, всъщност е още една луксозна опаковка на иначе емоционална и физическа развалина. С безброй аборти от незнайни „баровци“, родила незнайно как едно – най-много две деца, коѝто вижда само когато бавачката ѝ е в почивка…
В сутрешните часове и преди да си се разсънил и да си изпил поне две-три кафета е по-добре да не я срещаш, щото няма да я познаеш. Всъщност тя изглежда по един и същи начин вечерите, и по съвсем различен начин на следващият ден като се събуди, някъде малко преди обяд. Две абсолютно различни жени.

Двете момичета от двата паркинга всъщност са една жена, с разлика от две-три петилетки.
Общото между тях е, че са попаднали на кур, не на фалос…само дето това е осъзнат избор. Не че не са виновни, но не колкото самите мъже. Виновни са само, че не знаят каква е разликата между тези два еднакави на вид, но различни по „съдържание“ органи, както и че не са в състояние да мислят за различията, ако знаят че фалоса кара рено-меган на 18-20 години и не може със заплатата си да ѝ плати маникюра, солариума и прическите за петък вечер.

Връщаме се на кура. Той е просто уродлив орган. „Плод“ на перестройката и мутирал синтез от малформациите на прехода.
Кура е един придатък на половата и урологична функционалност на организма, който никога не е имал шанс да бъде фалос, както притежателят му никога няма да е способен да разбере разликата между истинската жена и кифлата. Той от малък е възпитан(обикновено не от родителите си), че няма нужда да имаш обноски, ако имаш кинти. Че няма нужда да отваряш вратата на колата на жената и че няма никакъв смисъл да си галантен и да се правиш на кавалер, щом ѝ осигуряваш пари за развлечения и за разкрасителни процедури и си ѝ купил нова кола. Няма нужда да носиш чантите до колата, щото така ще си урониш престижа на мутра-бизнесмен и олигофрен-гамен.
И понеже децата следват модела на бащите си, остава майките да научат синовете си за основната разлика между кур и фалос, между хуй и член. „Какво правим“ обаче, ако майката е онази от паркинга?! Нищо! Даваме на отрочето увереността, че ако баща му има мангизи, то не е нужно той да има фалос и да бъде джентълмен и пич, да е галантен и мил, а е по-добре да следва познатият му арогантен и просташки „стил“, защото „успешният“ модел на мъжкаря-кур му е заложен генно и му е наложен от непосредствения и личен пример на таткото.

Най-лошото обаче тепърва предстои, защото модела-кур за съжаление наистина се налага като успешен в образователно-възпитателните процеси в (липсата на) семейната среда.
Погубените ценности и морала на истинските стойностни мъже останаха в мазите на панелките, където достойнствата и качествата им се утаяват като вкиснатото зеле на комшията.

А детето-чудо, тръгвайки да търси момичетата на живота си, и вървейки по утъпканите дири на тате, няма как да не намери онази, която да прилича най-много на „мамка му“.
Онази от паркинга!

И с какво ли ще се сблъска на „входа“ – путка, или вагина…?!

коментари

Вашият коментар