ANGEL VS. DEMON | МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ЕДНА ЛЮБОВ

 

 

 

 

 

 

ANGEL VS. DEMON | МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ЕДНА ЛЮБОВ

Защо дойде при мен, защо се върна, защо, раните дълбоки защо отвори, защо, посегна ти отново на моето сърце. Защо ме подцени кажи и чувствата между нас, обрече ти…

Започнах с текста от тази песен, защото навремето харесвах Глория и песните от първият ѝ албум. Тогава стилът „чалга“ и поп-фолк-а не бяха известни и популярни, а думите в песните бяха що-годе смислени, може би защото музиката и текстовете се пишеха от истински поети и композитори…
А и защото по някакъв начин точно тази песен изразява лошото ми настроение и психичното ми състояние в момента, което е като за основен ремонт. Само не знам на главата или …
Това извън контекста

Един мъж усеща кога жената започва да губи искрата в карбуратора си (да се чете сърцето). Усеща го дълбоко в душата си и с цялата мощ на интуицията си…или поне аз съм така. В такива моменти той търси аварийното стълбище, защото осъзнава с всички сензори на ума и фибри на тялото си, че ангелът в лицето на тази жена вече се е превъплътил в дявол за него. ‘Демек“ – опитва се да си върне любовта ѝ през задният вход и да спечели отново вече загубена битка. Е да, ама не! А то всъщност любов ли е било?!
Случвало ли ви се е до такава степен да познавате някой, че само от разчитането на знаците и сигналите да си извадите заключенията много преди той/тя да ви е казал/а неща, които ясно говорят за спада на телесната и температура спрямо вас? На мен – да!
Не че някой ще умре от това да се отлага катарзиса, но дори с цената на преживяването на жестока болка може да си спестите много разочарования без „циркове и театри“. Само чрез говорене на истината!
Без емоции и чувства. Ясно и точно! Веднага и навреме!

Да! Аз предпочитам бързата смърт пред агонията! Да, аз умея да разчитам езика на тялото и знаците, които неволно или (не)съзнателно ми се подават. Да, способен съм да отразя моментално промяната на отношението спрямо мен!
И да – предпочитам да говоря за това, вместо да участвам безмълвно в сценарий с предизвестен край.

Гордият човек се оттегля с достойнство, независимо от причините довели до фиаското на любовта (ако е било любов). Понякога не се замисляме и не правим разлика между увлечение, страст, неангажираща връзка или просто сексуално партньорство, докато не дойде деня за рекапитулация. Да, ама тогава вече е късно.
Ако по-рано сме се замисляли над тези така важни „подробности“, сме могли да избегнем голяма част от разочарованията и настъпилата болка, като просто си бяхме направили труда да разберем: Коѝ сме точно ние в лицето на тази жена/мъж? Ами ако сме ги питали и то неведнъж и не сме получили отговор?
Значи и те не знаят, което е обидно, освен жестоко!
Докато за нея/него е било напълно ясно от самото начало, то през изкривената призма на розовите очила другите са се заблуждавали с месеци и години, че „това“ от тяхна страна е било любов,. Пък то не било „баш“ така…
В този текст не търсим „решения“ на възникнали проблеми във връзките, нито отправяме обвинения и вменяваме вина, а просто говорим за интуицията и за ролята на откровените разговори, с цел избягване на още по-големи разочарования, от настъпилите до момента. Опитваме да установим не причините, поради които двама души охладняват един към друг, нито да се оправдаваме и оневиняваме, а по-скоро чрез своевременни разговори и откровения да се даде шанс на една връзка да просъществува и се „развие“ в правилната посока.
т.е. – вместо да се заблуждаваме че се обичаме, да сме ПРИЯТЕЛИ!
Приятели, които независимо от всичко, обсъждат казусите и споделят притесненията си (относно тях самите, не битови ситуации и ежедневни монотонности).
Приятелството е като катализатор – има ли го, няма напразни думи и действия.
Когато обичаш някого, независимо дали е все още ангел или вече демон за теб, само приятелството ти с него/нея може да съхрани частично отношенията ви, макар и да не може да върне старите.
Тук не говорим за доверие. Приемаме, че е имало и все още има доверие между вас.
Говорим за липсата на смелост, ако по една или друга причина този доскоро любим за вас човек е направил завой и е заврял сърцето си във фризера, да има куража да ви го каже! Същото важи и за вас!
Нямаме право да губим времето на някой, само защото ще му попарим чувствата и ще му отнемем надеждите. Грешно е да смятаме, че това „може да почака“ и че „той/тя ще се усети“, или че „то ще стане от самосебе си“. Wrong, baby! Wrong…

Бидейки приятели и опитвайки се да създадете чиста плоскост на отношенията си от най-ранна фаза на връзката ви, вие всъщност си давате шанс да „просъщесвтувате“ по-дълго, отношенията ви да са огледални и „чисти“, лишени от лицемерие и меркантилност. Да сте наясно от самото начало какво „предлагате“ и „получавате“ в „замяна“. Да, всеки очаква когато дава, да получава. Егоизмът е заложен в нас! Очакването че като си дал, трябва да получиш!
„Стига глупости“, че човек обичал без очаквания и че се „хранел“ от своята любов към другия. Дори кучето когато ти се порадва и завърти опашка ляга и чака да му заговориш нежно и да го погалиш по коремчето.
Всеки има нужда да бъде обичан и обгрижван! Да дава и да „вижда“ и „чува“ – ОБИЧАМ ТЕ!
Ако е споделено – Маш-аллах!

Защо ANGEL VS. DEMON ли?
Ами защото използването на обикновени метафори и сравнения не „работят“
Ангелът само привидно и временно те води към „рая“, докато с дявола под ръка ще си подготвен за „пъкъла“ и пътят ти ще е кратък, но страстен и горещ!

В любовта няма средно положение – или гориш или потъваш! Не съм чул някой да изплувал на повърхността заради „сила на характера“, „голяма воля“ или пък защото е един вид „имунизиран“ срещу любовта! Или пък да е угасил жарта от една изпепеляваща любов! Тя си тлее до живот! Просто вече не пари и не изгаря.Любовта ако щете е и дълбока тиня! Излизането от нея става бавно и трудно, затова е по-добре да не се нагазва в нея, ако не си готов да затънеш!

Проблемът явно се крие в привързването и в липсата на достатъчно смелост и сила, които да ти помогнат да се откъснеш лесно от прегръдките на любимия…

коментари