ЖЕЛАНИЯ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ | (НЕ)УКРОТЕНАТА СТРАСТ

 

 

 

 

 

 

ЖЕЛАНИЯ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ | (НЕ)УКРОТЕНАТА СТРАСТ

Рокси…Роксииии?! Къде сиии…?!
„Всеки търси нещо“, както каза една мацка преди малко докато търсеше кучето си…

Гледам разголените тела и души на хорицата, дошли до морето с надежда да намерят това, което търсят (дай-боже всекиму).
Пред някой от тях тичат „сюрия“ деца, други носят само плажна чанта с книга, крем и кърпа. Кучета подскачат и се мъчат да изтръскат пясъка от себе си, чайки и гларуси прелитат ниско и дебнат за сандвичи и лесна „плячка“.
Всички обаче имат надежди и очаквания, за едно „незабравимо“ лято пълно с приключения, романтични мигове и sex on the beach, ако може…

Откакто пристигнахме онзи ден, наблюдавам различните персонажи по брега и в къмпинга и се чудя на природата – защо ни е дала тези прекрасни и предизвикателни форми, въплътени в съвършеното човешко тяло, а сме „облечени“ в толкова суета и предразсъдъци!? Не може ли да е някак по-простичко и „лесно“?! Даже и кучетата тук го правят по „лесния“ начин.
Не отричам ролята на флирта, даже смятам че е задължителен, обаче…
Когато срещнат „разбиране“, „одобрение“, „мълчаливо съгласие“ и „онзи“ поглед в отсрещния, в повечето случаи вече е късничко….
“Успокояват“ се: Имам още четири дена, още три…останаха два дена, все нещо ще се случи…И накрая в последната нощ обикалят плажа, вглеждат се в самотните фигури и завързват уж „непринуден“ разговор до общите бани…
И така стигнах до извода, че утрините са най – “продуктивни“ и „успешни“ за преодоляване на срама, суетата и предразсъдъците пред морските „свалки“.

Тази сутрин (отново), докато разхождах кучето ми направи впечатление, че жените са много по-освободени и предизвикателни, отколкото в „обичайните“ часове, които прекарваме после на плажа. Някой бягаха, други се разхождаха, трети събираха камъчета и също разхождаха домашни любимци, някой от които бяха двукраки…
Приятно разсеяни, леко меланхолични, много фриволни и явно превъзбудени.
Погледите им се задържаха много по-дълго и бяха много по-настойчиви и открито-провокативни. По-смелите се „закачаха“ и подхвърляха нещо за кучето или дългият ми…(обектив). Другите чакаха аз да си задържа погледа и да ги заговоря. Трети спираха да бягат и започваха да „оправят“ косите си….четвърти смъкваха презрамките на банските си докато се разминем, и „те така“…
А може и това фино ухажване и неприкритото желание за флирт да се дължат на повишените хормонални нива и засиленото сексуално желание сутрин, знам ли?!

Спомням си едно лято преди много години, когато бях (незнайно как) в отпуск малко преди да се уволня от казармата, се запътихме с един приятел за къмпинг Рай преди Китен, в гъстата гора над ММЦ Приморско. За седем дни, буквално „порастнахме“ ментално и сексуално, иначе физически си бяхме развити вече. Тогава за първи път разбрах какво значи жена да „пощурее“ от желание“ и значението на сентенцията: „Жена и вода като тръгнат, нищо не може да ги спре“.
На нас, като току-що порастнали млади мъже ни направи много ярко впечатление как нямаше никаква нужда да „сваляме“ когото и да било, както бяхме свикнали преди казармата, а „заинтересованите“ сами идваха при нас, черпеха ни мента с мляко. (Господи, какво е това?!)…, а ние гледахме ние от тъпо по-тъпо и не можехме да повярваме, че от нас се иска само да сме „на линия“ когато ни потърсят, да сме „съгласни“ да правим секс по всяко време и на различни места и да сме „по-издържливи“ от мъжете им…
Боже! Дай му на един войник такава задача!
Не знам защо, но от тогава ми се е набило в съзнанието че „софиянки“, чАхкините и полякините са най-отворени, естествено ако не броим рускините. Подобен случай съм имал и на ученическа бригада в консервеният комбинат в Горна Оряховица, ама тогава не се интересувах още от момичета и някак не разбирах какво искат и какви са тези „театри“, дето ги разиграват учителките и ръководителките на софийските и международните групи…Тъпанар ти казвам!

Връщаме се през 2018-та.
Всичко си е същото, само че хищните „чайки“ са нашенките, обаче вече с по-изтънчени обноски и по-прикрити желания. Да, желанията са зле прикритите ни мечти, които искаме да сбъднем за краткото време, в което сме избягали от ежедневието и искаме освен хубав и равномерен тен, да направим по няколко изневери с хубав секс, mojito и мента, вече със спрайт.
Е, аз да ви кажа не искам тен, а мента и спрайт си пия по цял ден… 🙂
След разходките сутрин и вечер забелязвам как „жертвите“, които съм набелязал сутринта обикалят нервно плажа като разгонени псета и търсят мъжа-мечта, който да има освен тен и малко мускули и нещо в „пакета“.
И само да вметна отново за незапознатите, че аз мускули и тен също нямам…
Сега седя и наблюдавам отвисоко…Разплути тела, стегнати тела, бели тела, закръглени тела, спортни тела, апетитни тела…Всички вече са загорели отвътре и искат някой да отнеме от температурата им и да им даде от своя огън. По възможност да е бързо, „лесно“ и без излишни приказки и обяснения.
Виждам и „гларуси“, използващи различни методи и похвати, да привлекат погледите и вниманието на „кучките“…Носят тесни шорти, показващи някакви очертания на „нещо“, което може и да свърши „работа“. Веднъж. Показват и мускули и татуировки, перчейки се мъжествено и опитвайки да уцелят топката на плажният тенис. Други снимат с „подводни“ камери и по-младите мацки са готови да се удавят, само и само „батката“ да им прати по-скоро снимките да ги шернат във фейса…
Обаче вече е „късно“! Слънцето е високо и покрай повечето от тях подскачат превъзбудени деца похапващи пясък и мъже, наливащи се с топла бира.
„Красота“ и „идилия“ ще кажете, ама друг път.

От другата страна на скалите са нудистите, които разни „баровци“ и мутри упорито искат да изгонят от последното им убежище по нашето черноморие.
Там всичко е явно и неприкрито и хората изглеждат някак по-задоволени, освен по-освободени…
Когато разкрием тялото си, откриваме и път на мислите и желанията си и пускаме чакрите си на свобода. Значи банските трябва да ги носим на главите, а не на телата си, така ли!?

Събличам се гол и отивам оттатък скалите. Ще си налея още една мента…
Рано на сутринта ще изляза отново.
Там – на онези скали, покрити със слънце, водорасли и блещящите черупки на мъртвите миди.
Ще посрещнеме утрото, заедно с вярното куче и дългият ми…(обектив).
Дано мине и някоя русалка, ако ли не – поне „софиянка“, че утре ни е последният ден…

коментари

Вашият коментар