Ще бъда кратък днес. Неделя е все пак, а народа е изнервен. Особено онези от нас, които не могат (все още не са длъжни) да напускат домовете си…града си, или пък коѝто нямат куче…
Наскоро гледах страхотен филм с Алек Болдуин и Деми Мур – „Слепота“. Филм, който искам да препоръчам на всеки от читателите си. Филм, който мога да гледам и сутрин и вечер. Сам или с любим човек. Мога да го гледам постоянно, не само защото в него откриваме важни послания и защото е събрано всичко за любовта, за алчността, за похотта, за пошлостта, лицемерието и егоцентризма. За изборите които правим всеки ден. А защото може да ни накара да мислим…
Защото може да ни обогати, също както когато четем! Да ни покаже разликата защо сме хора, а не животни. Че напоследък взех да си мисля, че животните ни превъзхождат в пъти. Мисловно не, но имат по-големи топки, сърца и душѝ. А на нас за какво са ни тези по-развити мозъци, като уж можем да разсъждаваме, ама не можем да чувстваме?! Ами не знам. Объркан съм.
Питам се – колко от вещите с които се заобграждаме наистина ни трябват?! Колко от парите които печелим с цената на погазване на всичко свято ще ни трябват, ако нещата вървят „по този начин“!?
Колко дълго ще ни радва платената любов и ще ни храни добре платената ни работа? Какво ще ни даде този начин на живот повече от средства, за да продължим да консумираме, да замърсяваме, да се презапасяваме и просто с всяка секунда да унищожаваме?! Природата и човечеството… Да се самоунищожаваме, ако не сме разбрали…
По-далече ли ще ни заведе луксозната кола, или просто ще стигнем малко по-бързо, карайки бясно по скучната магистрала, пропускайки цели пейзажи и картини от красотата, която ни заобикаля? Кога последно предпочетохме китният подбалкански път?! Ей така, заради насладата и заради усещането, забравяйки че сме се забързали за…никъде! И защо всъщност предпочитаме скоростният път?! За да отидем по-бързо „до морето“ и да се „насладим“ на All inclusive. Да демонстрираме „положение“ и възможности, да се надсмиваме над бедните или да показваме тумбаци, мода и бижута? Или просто за да ядем измислени гурмета, вместо ароматни ястия от уникалната ни и разнообразна национална кухня…?!
Кога последно показахме родолюбие, париотизъм? А съпричастност и милосърдие?!
Ей така, без причина?!
Кога последно пресякохме границата на неизвестното, или поехме по пътя на несигурното?!
Или предпочитаме да прекараме остатъка от живота си, давейки се в морето от измамна сигурност и илюзорен комфорт, изричайки думи без смисъл и заобиколени от вещи без значение и хора без души, правейки ежедневно глупави неща без причина?! Да прозивеждаме, за да консумираме. Извинявайте, ама дори във войната виждам повече смисъл. Sorry за метафората.
Като да се презапасяваме с тоалетна хартия, примерно. Даже ми е обидно че дадох този пример, но той за мен е най-яркият показател за упадака на едно общество, населено явно от задници произвеждащи лайна, а не от хора с мозъци, сърца и кръв, които трябва да осъзнаем своята кауза, смисъл и причина да съществуваме на тази земя.
Да, може някой да живеем „на село“ и това да е нашият осъзнат избор от години, замисляли ли сте се над това? Прави ли ни това „диви селяни“ или осъзнаваме, че не думата селянин е обидна, а „селяндур“?
И какво повече има в един 130 кв.м. столичен мезонет от къщите ни „на село“, които имат и чист въздух, и гледка и чиста вода ?!
Е, …нямаме фини прахови частици и трафик, в който губим поне час за да отидем на работа, но пък имаме тишина и спокойствие! Съжалявам, но нашият „лукс“ е на мода вече…
Да, правилно чухте. „Лукс“ е! Да изпитваме блаженството да усетим аромата на цъфнал люляк и зюмбюл, да посрещнем изгрева и изпратим залеза, излегнали се с чаша домашно вино на хамака. И да се разходим по долни гащи ако щете по двора си и наоколо, или пък по прохладните пътеки в планината, без да е нужно куче, за да имаме причина за това. А защото НИЕ искаме да си ги вземам на разходка с нас, а не да излизаме с тях, защото иначе не ни „разрешават“… Capishi?!
Мисля че е въпрос на избор! На всеки от нас. Никой не ни е опрял пистолет (все още) до челото и да ни е заставил да вземаме решенията, за които после съжаляваме, или пък да правим изборите, от които последствия после се оплакваме. И както аз не осъждам вашият, така бих се радвал и вие да не обсъждате и съдите моят. Само знам, че аз не съм се подложил на никакви екстремни промени, за да се придържам към новият ред, а си живея както и досега.
И – да, за съжаление пътувам по-малко, общувам по-малко. Лишавам се от любими занимания и предпочитани дейности. Налага се. Солидарен съм. Отговорен. И ще издържа колкото трябва, но съм си прочел и научил „домашното“ и вярвам, че колкото и глобална да е конспирацията и реалната заплаха в наши дни, всичко се случва с причина. И че всичко сме си го „заслужили“! Отдавна!
И че по този начин вселената ни изпраща послание и е крайно време вече да го „прочетем“, проумеем и приемем. Да се смирим и се примирим.
Мисля, че настана време да осъзнаем, че отдавна сме опрели дъното.
Мисля също, че е време да заменим думата глобализация със социализация. Спешно е!
Време, в което да започнем повече да даваме, отклокото да вземаме.
От природата, от хората, от децата, от старите хора…
Да бъдем солидарни, отговорни, съпричастни. Добри. Любящи. Състрадателни…
Ей така…Просто и безусловно да обичаме, докато живеем!
Да осъзнаем че живеем, за да обичаме!
Също както с храната – да се храним за да оживеем, а не да живеем, за да се тъпчем!
Имахме достатъчно време да правим своите избори и още повече да осъзнаем последствията от тях. Те са публични и „резултатите“ са налице.
Можете да вземете насила всичко от един човек, но не можете да отнемете вярата и любовта му. Защото те са ни дадени! Подарени са ни, а ние ги отхвърляме, потискаме, задушаваме…
И ако щете вярвайте, но в природата наистина е заложено да сме добри и любящи.
Всичко лошо ще отмине, просто сме оскотяли и озверяли. Забравили сме коѝ сме, повярвали сме в измислени ценности, загърбили сме морал, добри нрави, устоѝ и всичко свято…
Ще завърша с цитат отново от този филм:
„Не трябва да се предаваме под ударите на живота
Обратното на любовта не е омразата, а безразличието…
Страхът се промъква в нас, изгражда стени и ни прави пленници…обгражда ни постепенно, и един ден осъзнаваме, че не ни е останало нищо за губене и печелене…“
Янус,
22.03.2020
гр. Ябланица
