Чичо Владо здравей и честит рожден ден!
Събрали сме се при теб на вилата и празнуваме рождения ти ден заедно с Лилянчето и Мария, зетьовете и внучките ти, даже Анджи беше тук, но днес си тръгва. Петьо и Кики ги няма физически, но все едно са тук, както и ти! Отето и Марияна, Минчо с Емилия, Румен и моя милост.
Аз да ти кажа чичо Владо всичко си е по старому. Е, децата малко са ти разместили нещата и са освежили вилата, та може да се наложи да питаш за туй-онуй, ама като цяло ще ти хареса. Покрива е нов и има нова тоалетна във всекидневната долу, да ти е близо, пък и на гостите…
Енергията ти обаче си стои и се усеща от всеки камък и стръкче трева, струи от бурната вода във вира долу под вас, носи се с облаците, които знаеш колко бързо идват и си отиват тук…и е навсякъде около нас.
Мария и Лиляна сияят, няма нещо от теб, което да не са взели, като са добавили своето си „Аз“ и са благородни и възпитани като теб. Абе синя кръв и интелект по рождение, ерудиция и възпитание по наследство, какво да кажа повече…момчетата им Ванко и Свилен също са добри, или поне така изглеждат, ако външния им вид нещо ме лъже 🙂
Да се гордееш и да се хвалиш и „там“…
Онази вечер стояхме до късно, само внуците ти и аз си легнахме по-раничко, всеки по своите си причини. Аз легнах на новото ти легло, Лили и Мария ми застлаха, да не спя на дивана на Хачко – знаеш го, комшията отдолу с хъскито. Та ние сега сме се настанили там, че да сме ти наблизо. Малко си избягах от мисълта, ама всъщност исках да кажа, че като станах първо се огледах за теб. Сетих се за многото утрини, в които ставахме първи и пиехме кафе, говорехме си и пушехме цигари, слизахме до вира да вдишваме мразовития, но свеж въздух… Помня и онази сутрин, дето реши да ме пробваш на табла, ама видя че съм слабак и не мога да отговоря на стила и класата ти.
Между другото още съм си слаб на табла, ама задобрях на шах и разни други спортове.
Днеска возя два живи петела за Минчо, сетне ще ти разкажа к’ъв цирк сме само в колата, а тази вечер ще играем тенис всички, после ще седнем на барчето на кортовете да изядем по някоя салата и да изпием по чаша за твое здраве. Отново!
Та като казах тенис, се сетих че ти си бил, си и ще си останеш единствения и незаменим партньор по тенис, с който си се разбирахме, допълвахме и олицетворявахме достолепието и класата. Ти с аристократичния си и бохемски светоглед, аз с първичното си потекло и буен нрав.
Ще поиграем пак, обещавам ти. Не знам дали ще е скоро, но ти ме чакай…
Клюки няма да ти разказвам, само ще ти кажа че вече съм на път да се задомя за трети път и така май ще те изпреваря, че на Катето с децата моите ще станат 6, или поне тези за които знам…Сигурен съм че Тя (Катето), щеше много да те хареса, пък мисля че и ти – нея. Тя е малко мила и внимателна за моя груб характер, ама явно несъответствията и различията се привличат, пък и щом някой от „подробностите“ в моята „грубост“ я привличат, значи желанието и страстта надделяват и тя явно потиска и преодолява нещата, които не ѝ харесват и дразнят…
Абе знаеш как е, на теб ли да ти обяснявам народопсихологията на хората и особено на жените?!
Така де, жалко че сега не се видяхте, ама ще ви запозная. Поне снимка ще ти покажа, като дойда…
Като казах снимка – дълго време търсех онзи твой портрет, дето ти правих на „синия“ вир, като бяхме с Влади и Макси. Втори ден вече се ровя в архивите, ама няма да е сега, та ще сложа снимка на вилата за „глава“ на писмото, пък някой ден като я намеря ще я сменя и ще извадя и нея на хартия, та децата и внуците ти да си те виждат ката ден, пък и ти да си ги наглеждаш и им се радваш.
Аз чичо Владо да ти кажа като си ида няма да ме жалят толкоз хора, нито пък ще ми построят чешма.
Както знаеш аз не можах да дойда тогава, не знам дали не съм разбрал нещо, не съм можел или ме е нямало, ама Лили ми показа снимката от откриването и виждам Семейството и много твои другари и приятели там, които са те почели и поискали да се напият от водата ти.
Ярък спомен ми е също как щяхме да се потопим с теб и Отето с лодката в Дунав като тръгнахме уж „на гости“ на Мони Горанов за острова, ама то ти не беше виновен, просто лодката ти беше с нисък борд и к’во стана, абе добре че ръкава там пред вас е тесен, та течението ни запрати малко по-надолу, пък и този двигател защо не запали, още не знам…А, като казах Мони той май сега е някъде в Таджкистан ли, Узбекистан ли, не3знам..От онези техни пътувания с нотариуса и доктор Тихолов.
Иначе аз много не съм се променил, чичо Владо, или поне вътрешно (душевно). Там нормалните неща за годините няма да те изненадат, знаеш – коса побеляла, няколко зъба паднали (имам си още 16 все пак :)), ама нали не са само на едната челюст, така че – „спокойно:
Пък и аз това (с косата и зъбите) го намирам даже за абсолютно закономерно, освен за съвсем своевременно… пък и мисля, че засилва още повече собствения ми стил, уникалност и очарование.
😀
Та, другите са добре. Отето още държи „на змей“, побелял е, ама не може да остарее. Миналото и духът му не му позволяват. Онази вечер разказваше интересни истории за Париж и неговите потайности (тук се получи като заглавие от Хенри Милър 🙂 ),и най-вече спомените и преживяванията му с Вас на Roland Garros. Той нали преди това беше идвал само при мен в Швеция, ама Париж май повече му е аресало…
Минчо претърпя операция миналата година уж рутинна, ама замалко да си иде „рутинно“, та сега утре (16-ти, бел.а) ще прави курбан. Само ти и аз няма да сме тук, ама те ще ни оставят от петлите. Ох, още чувам кудкудякането и виждам хвърчащата перушина в колата…Мисля че мога да напиша отделен разказ за това пътуване.
Румен си е добре, строи някакви апартаменти за „синкаша“ си по Пловдив, плаща заеми за нова кола за жената, ама те нали ви вдигнаха пенсиите, та нищо не може да го „събори“. Сега му нося биричка, че нещо тези двулитровите изтичат и се изливат много бързо…По стар обичай обича да си подремва на масата, ама той си има удобно коремче да се подпира и после не му трябва никой да го буди – става си точно навреме за следващата наздравица…
Сега ще приключвам, но скоро ще ти пиша пак, чичо Владо.
И ако довечера ни направиш пак номер да си легнеш рано с цигарата в ръка, няма да оставим така нещата. Да, знам че музиката и бурния ни смях няма да ти пречат, ама ми се иска да останеш по-дълго с нас нощес, скоро беше пълнолуние и луната още огрява мощно Мара Гидик…
п.с. Не ти намирам въдиците, че мислех да те вдигна утре рано да излезем за пърстърва долу на вирчето, ама може и табла да поиграем, хи-хи-хи…
И да ти кажа не ни липсваш, щото си си нас!
От Венци, Семейството и от твоите другари
16.07.2025
кв. Видима, гр. Априлци
