МОНОЛОГ ЗА САМОТНИЦИ | КАПАН ЗА ДУШАТА…

 

 

 

 

 

 

МОНОЛОГ ЗА САМОТНИЦИ | КАПАН ЗА ДУШАТА…

Много е тъжно, че светът е пълен със самотни души. Жалко е!
Вероятно за болшинството от хората в днешно време важи следното : „не съм сам, но съм самотен“, докато в другият край на везната на човешките съдби се озовават все по-малко щастливи люде, за които е приложима другата максима – „сам съм, но не съм самотен“.
Жалкото е, че тенденцията е все по-прогресивна и в посока наклонената плоскост към „лагера на самотниците“…
като някой от тях даже не знаят, че е възможно да се изведат подобни тези и заключения: Да си сам, но да не си самотен и обратното…но сега няма да пишем за онези, които не ни разбират
Ако ми кажете обаче, че пак трябва да обвиня системата – този път ще се скараме. Никой не ни кара насила да влизаме в калъпа на матрицата и да ставаме част от консуматорското и „високо-технологично“ общество, да залагаме на материалното пред духовното и да загърбваме местата, хората и заниманията, където и с
коѝто няма да се чувстваме сломени, нещастни и самотни.
Забравихме ли как се обича? Как се създават приятелства? Как се сплотяват хората – по съседски, по роднински, в службата, по интереси, по
съдба, по любов…?!
Я идете да вземете назаем шепа сол или чаша олио от съседа си?!
Ами ако закъсате на пътя знаете ли че минават часове, преди някой да спре и да ви попита дали имате проблем? Ще кажете – каква връзка има това със самотността, като чувство? Голяма връзка има!

Спомням си един прекрасен абзац от неизвестен автор и произведение, който много ме впечатли навремето когато ми попадна в полезрението:
„Животът не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда.

Да ти помагат.

Да те нараняват.

Да те обичат.

Да те изоставят.

И да те превърнат в човека, който трябва да бъдеш…“

Винаги съм се възхищавал на човеците, които се чувстват комфортно в уединението си. Някак зрели, спокойни, мъдри…в мир и комфортна тишина с душата си. Такъв тип хора никога няма да са самотни или да покажат че им е дискомфортно, заради отсъствието на други около тях, даже напротив – те търсят целенасочено тишината и комфорта на мълчанието, блаженството на усамотението. В неразбираем за другите диалог с душата си и в блажен унисон с природата.

Навлизането в определена възраст не „върви“ задължително с помъдряване и с духовно израстване и обвързване в абсолютна хармония със самия себе-си, по-скоро моментът настъпва ненадейно за другите и се нарича самодостатъчност. Достигнем ли обаче до вратите, водещи към тази най-дълбока връзка със своята аура и душа, от този момент нататък не можем да бъдем самотни дори да прекараме абсолютно сами своите седем години в Тибет. Ако досега сме били шерпи, вече сме шамани.

Не предпочитате ли суматохата от разхвърляни книги, играчки и празни бутилки, на фона на тиха, но качествена музика от големите стари тонколони и ламповият усилвател?! Абсолютно сам, но не и самотен…пред „комфорта“ на подреденият и „уютен“ апартамент с тънки стени от гипсокартон, квадрат и половина тераса и „гледката“ на простряно пране на съседката на 6 метра пред теб, в който никога не си сам, но се чувстваш винаги безкрайно самотен?!Аз – Да! Дефинитивно

Кога стигаме до усещането за самотност?
– Когато сме тъжни;
– Когато се чувстваме неразбрани;
– Когато усещаме несподеленост и липса на взаимност във връзката или бракът ни;
– Когато установим, че „приятелството“ ни с някой не лежи на твърди основи, а е комерсиално или създадено на база други фактори и интереси;
– Когато осъзнаем факта, че сме абсолютно сами на този свят като изпаднем в трудни моменти;
– Когато се сблъскваме с бездушие и безразличие;
– Когато не срещаме разбиране по теми, които намираме за важни;
– Когато се чувстваме в безизходица от някаква ситуация, проблем,…
– Когато се чувстваме безсилни да променим нещо към по-добро;
– Когато попарват надеждите ни;
– Когато реалността се разминава с очакванията ни;
….

Няма ясно изведена формула или точна дефиниция какво да правим, когато се почувстваме самотни. Трябва обаче максимално бързо да намерим антидот на това усещане и да се „защитим“…да се обвием в защитна броня и да трансформираме това чувство в усещане за пълнота и задоволеност – емоционална най-вече.
Да си кажем честно – всичко е въпрос освен на възприятия и на по-философски разсъждения.
С право ще кажете – трудно е!
Да – разбира се, че е трудно!
Нали точно в тези умения се крие и постигането на вътрешен мир и удовлетвореност, вместо на болка и разочарования?! Колкото по-бързо осъзнаем безмислеността на подобни състояния, толкова по-бързо ще съумеем и да намерим себе си и да потиснем тягостното чувство на самотност. „Демек“ да станем по-мъдри и да заживеем комфортно в тялото си, в тясна връзка с душата си и в хармония със своето АЗ.
Дори корабокрушенецът Chuck Noland преодоля чувството на самота, естествено с помощтта на топката Wilson.

Самотността като явление всъщност няма физическо измерение, форма или видима трансформация, а като всяко психично състояние е само производство и струпване на определен вид и количество хормони. Прекалената чувствителност, лабилната психика и невъзможността да реагираме адекватно и философски всъщност може да ни раздели на два вида и съответно да определи едната част от нас като емоционално нестабилни, уязвими, непостоянни, несигурни и недоверчиви, а другата част – като „стабилни“, сигурни, самоуверени и „щастливи“, макар и сами.
Т
ези състояния на хората от първата група са и своего рода „покана“ към тях за отбора на самотниците и по-неуверените отиват направо там, а от такива състояния се излиза трудно, най-често с помощта на „чисто нови“ усещания, хора, преживявания и емоции, предизвикани и събудени от нови начинания, предизвикателства, връзки и ситуации. Някой опитват и с „помощтта“ на алкохола и другите стимулиращи (но и изострящи) психиката стимуланти. Ако ще опитвате наркотици или алкохол за справяне със самотата, гледайте да не сте в такива състояния, че ще се окопаете по-надълбоко. По-добре е да ги използвате с някого, с когото ви е хубаво да ги споделяте, или пък когато сте сами, но не самотни. „Анонимните алкохолици“ всъщност са самотни алкохолици и в никакъв случай – анонимни.

Един от любимите ми и запомнящите се цитати на Байрон гласеше, че: В самотата си човек се чувства по-малко сам“.
Аз бих описал състоянието и усещането за самотност като трамплин. Пак ще прибягна до помощтта на метафора – „няма как да отскочиш, ако не опреш дъното“.
Самотата е и свобода! Кръстопът на надеждата…

коментари