Дюлите узряват късно, през октомври.
В това няма никакъв парадокс, а чисто и просто – вселенска и природна закономерност.
Трябва им слънце и продължително време да се налеят и пожълтеят.
И не трябва да ги береш, а да ги оставиш да паднат. И после трябва още да престоят…Понякога чак до следващата пролет.
Дори да изглежда, че вече започват да загниват, тогава вече са готови. На вкус може да са още малко стипчиви, и даже леко присадливи, кисели, тръпчиви, но едва тогава можеш да усетиш, че крият в себе си толкова вкусни и омайни сокове, и букет от тучни аромати…
И когато се замислиш – наистина няма по-хубаво сладко и компот от натежала и пожълтяла, трудно узряла в ранната есен дюля, малко полежала в тревата и после положена и постояла в изсъхнала слама…
Същото е и с човека.
Съзрява късно, нищо че и преди е изглеждал, че е зрял и – „аха“ да го откъснеш…
Отвътре обаче е суров и твърд. Като клисав хляб е, като неузряла мушмула, да ме прощават младоците“. А трябва да е мек и сладък, благодатен и наситен. Зрял. Узрял…
Не че не харесвам младостта – напротив. Даже понякога ми се иска да се върна за малко там, но да си нося с мен сегашният опит, мироглед, уроците… Да поправя грешките и да изживея с повече наслада миговете, които съм неглижирал, да се отдам на страстите, които съм потискал къде от суета, къде от силно его, къде от незнание и непознаване на живота.
Да отсея ценното от маловажното, да намирам красотата и в невзрачното.
Да посрещам изгрева и виждам съвършеното във всяко утро, докато вдишвам мириса му.
Да се радвам на дъжда, вместо да се крия от него.
Да изпращам залеза и сетне всяка нощ да политам в космоса, в търсене на онази малка звезда.
Да угаждам на себе си, а не на другите…
Втората младост започва веднага след първата зрялост.
Понякога закъснява, но винаги идва. Не от сезона зависи обаче, и не настъпва заедно с промяната в климата, а едва когато усетим промяната в нас. Помъдрели и пълни със страст, носещи натрупана тази зрялост, мъдрост и опит.
Като натежали есенни гроздове пълни със сок, и опадали от сладост мушмули, нападнати от алчни оси и ненаситни врабци.
Дюлите узряват късно – през октомври, а гроздето отдавна е обрано и вече отлежава в бъчвите.
Скоро ще застудее…
Янус
6 Октомври 2020, 5:55 сутринта…
Ябланица
коментари