ДА ОБИЧАШ ВЕНЦИ | MISSION (IM)POSSIBLE

 

 

 

 

 

 

ДА ОБИЧАШ ВЕНЦИ | MISSION (IM)POSSIBLE
*Забранено за „бивши“!

Не знам как Достоевски е знаел точно 100 години по-рано че ще се родя и ме е „възпял“ в едноименният си роман „Идиот“?! Човека си е имал и ясновидски способности, освен талант явно…
В тази кратка биография ще засегна четири периода от (не)сбъднатото ми „порастване“ и (не)осъзнаването на чисто човешките и духовни ценности и сексуални „потребности“, довели до дегенеративни мозъчни увреждания, ментални дисфункции и психически разстройства:
– „ранният“ – до 18 години;
– „младежкият“ – до 35;
– „активният“ – почти до 50;
– и „незрелият“, който тепърва започва…

За ранният няма много за казване! Мислех че приятелството е вечно, не познавах жените и секса, не знаех че съществува понятие като „духовни ценности“, а имах само нощни полюции и щури мисли за „безобидни“(според мен тогава) престъпления, заради които бях „удостоен“ рано с присъда с изпитателен срок…
В края на първата година от казармата получих писмо със снимка от първата и единствена дотогава жена в живота ми, с „поздрав“ на гърба – „Поздрави от сем. Николови“, с което тя ме информираше че току-що е сключила брак, докато ме е „чакала“…
Така навлязох рязко във вторият период.

Младежките ми години преминаха бурно, страстно и бързо, оставяйки след себе си много незатворени и неотворени врати, купища изводи, установени на база опит-грешка и безброй разочарования, натрупани от неопитност, неосъзнатост на нуждите и грешни решения. Същото се повтаря от тук нататък във всички периоди, така че няма да се налага да го пиша отново, запомнете го :)!
Фиктивните „
успехи“, самодоволни състояния и позьорство на средно млад човек, който гледа „умно“ и замислено, са били само параван на обърканата ми душевност. Гледах на жените като „инструмент“ за секс, а на мъжете като на „конкуренция“. Живеех забързано, а парите си изкарвах сравнително лесно, предимно с незаконни (но не неморални) дейности.*В последният ми период ще видите трансформацията, която се получава като махнете един предлог и размените местата само на три думи…

Активният ми период (35-50) се нуждае от едно по-задълбочено изследване поради естеството на събитията и етапите, през които преминах, но ако трябва само с две-три думи да го опиша, то това би било определено най-непрагматичният в някой отношения и най-незрелият в други!
Грешките (осъзнати в последствие), промениха тотално подредбата на звездите за мен и аз като че ли исках да докажа на света, че мога да си изградя своя собствена галактика и едва-ли-не да кажа на вселената, какво да ми „подготви“ и отреди в живота. Fuckt
!
Макар да имах подкрепата на Семейството и примера на Приятели, аз бях като магарешки бодил насред пустиня! Като орел, само че в курник.
Исках да полетя над върховете, а само кудкудяках и се правех на петел. Ни рак, ни риба ти казвам… Грешка-след-грешка, провал-след-провал. И след провала пак грешка…
Както вече писах по-горе, след размяната на две-три думи се получи следното:
Живеех на забавен ход, а парите си изкарвах сравнително трудно, най-вече със законни и морални дейности.“

Някой казваше, че „не е важно колко пъти ще паднеш, а колко бързо ще се изправиш“.
Е, изправях се! Бързо. И още по-бързо стигах до ръба на новата бездна. И в личен,
и в професионален и в духовен аспект! Никакво израстване, само падения. Никаква мъдрост, натрупана чрез лошият опит, само повтаряемост на грешките. Резултатите са налице!
Безсъние, стрес, невроза, заядливост, лоши финансови резултати, липса на кариерни или личностни постижения. Липса на „здравословни“ връзки със семейството и приятелите, липса на визия за бъдещето. Апатия!

За последният период, започващ надявам се от днес, се надявам да мога някога да напиша и ако е закономерно, реалистично и „има как“, да не е толкова самокритично, а да усетя сам задоволство от написаното. За щастието, не за „резултатите“. За изпъпването ми с любов. Към хората, към природата, към животните.
За усмивките на щастливите ми деца, не аз самотата и тъгата от липсата ми.
Не искам в последните си години да разочарова
м микого, но няма и да се правя на клоун и шут, заради нечии очаквания или заради това че не „покривам“ стандарти и съм подвел някой в неговата/нейна преценка.
Няма да се самоунижавам повече и да позволявам дори мисли за ниска самооценка.
Няма да позволявам да ме обиждат или омаловажават услията и опитите ми да се стремя към по-добър и щастлив живот за всички. За мен, за децата ми, за близките и приятелите ми!
Няма да си позволявам да бъда тъжен, нещастен или съкрушен (благодаря за подсказването за използването на тази дума), нито ще бъда повече в тежест или като надвиснало бреме над нечии чувства.

И накрая, ясно осъзнавайки изводите, и вече без да търся причините, стигнах до заключения защо не мога да съм „нормален“, защо живея в постоянна невроза и стрес и защо с годините сетивата ми се изострят, чувствеността ми се задълбочава а нощите стават все по-дълги и безсънни… Заради липсата на любов у хората! Заради страха от нараняване! Заради нежеланието или страха ни да дадем частица от себе си на другия. Да му го кажем! Да му го покажем! Заради егоизма ни! Заради егото и суетата ни. Заради желанието ни винаги да надделяваме в един словесен спор и никому-ненужна „битка“…
Сега вече разбирам и осъзнавам, че заради тези „неща“ и заради „такива“ черти и особености на характера ми, както и заради особеностите на всеки един индивид, ми е все по-трудно да намеря „сродната“ си душа и човек, който да понася лудостта ми, все по-рядко „практикувам“ любов и ако случайно имам късмета да я „срещна“ или тя да се блъсне в мен, защо се вкопчвам в нея като бръмбар за сламка?! Защо впрягам всичките си сетива и изразходвам всичките си енергийни и телесни ресурси за да я съхраня, а не си оставям „резерви“, които да ми дадат някаква сила занапред, та се налага години да се влача по корем, за да се съвзема и изправя след съкрушителните последствия от една Любов?!
Ето как трябва да ме „обича“ една жена, ако иска да е с мен по някаква странна причина:
– Да харесва и приема странностите и безграничното ми въображение;
– Да подхранва редовно виталното ми его, гордостта и суетата ми (така де, петелът защо се перчи ако няма поне няколко „кокошки“ да му покажат превъзходството му?);
– Да се „старае“ да влива свеж адреналин в остарелите ми вени и сърце;
– Да харесва щурите идеи, абстрактната ми мисъл и да откликва на внезапните ми пориви за приключения;
– Да обожава (или поне харесва много) секса във всичките му форми и да е готова да го „упражнява“ и практикува“ във всякакви моменти и ситуации, без да е задължително нимфоманка. Да може, да го иска, да е съгласна и да ме предизвиква да правим секс в гората, свирки в колата и любов пред тълпата. Да е наясно, че не търсим съвършенството, но че трябва да избягаме от рутината. Веднъж да се чукаме бързо, яростно и диво като животни, като бурна планинска река и полски пожар…Дваж, да се любим бавно и нежно като „богове“. Като нежно докосване, ефирен вятър, тиха вода и
да горим в тлееща жарава!
– Да не е пълна въздържателка, без да е крайно пристрастена към тютюна, алкохола и „тревата“. Даже за предпочитане е да обича да си пийва, докато това ѝ вдъхва кураж, доставя радост и ѝ дава сили, желание, вдъхновение и/или самоувереност;
– Да чете книги, да се интересува от култура и да можем да говорим на някакви и всякакви теми, без да се правим на всезнайковци, но да сме любознателни, често дори и любопитни;
– Да иска да опитва нови „неща“, да изживява различни емоции, да търси предизвикателства и да не стои заклещена в
клишета и в рамките на суетата, битовизма и навика от ежедневието;
– Да се опитва да разбере, че любовта в моят случай не минава през стомаха, а през най-силната ми ерогенна зона засега – мозъка…или поне през това, което е останало от него;
– Да предпочита уюта от меката светлина на звездите и остатъчната топлина на пясъка, скърцащ в задника ѝ, както и спареният въздух и потта в една каравана или палатка, пред
измисленият „лукс“ на няколко-звезден „All inclusive”;
Да обича планината ако не повече от морето, то поне достатъчно силно, за да изпитва постоянен „глад“ и нужда да покоряваме върхове. Заедно и поотделно!;
Да не ми казва и „подсказва“ как да я обичам, и да не се съмнява че обичам само нея (тук две мнения и две жени, които да обичам „така“ и едновременно – няма);
– Дори да ѝ е трудно и отвъд гордостта ѝ, да се бори аз любовта ни, да ми го казва, показва и доказва, а не да се надява, че аз ще го „усетя“ някак си от самосебе си…(Уловката тук е САМО ако и тя ме обича, т.е. иначе се обезсмислят действията по тази, а и по всички други точки);
– Да е съгласна да
се ревнуваме лекичко, дори закачливо, само без някакви крайности;
Да бъде сигурна, че дребните неща които ѝ подарявам (понеже нямам възможност за скъпи, а и не мисля че е необходимо) имат голяма сантиментална стойност и значение, никога не са подарени от куртоазия, не трябва да има специален повод и че във всяка „джунджурийка“ има закодирано и замаскирано послание, символика и нетрадиционно пожелание. (няма да ѝ помагам да ги открие, ако тя не може, не иска или изглежда незаинтересована, обаче…);
– Да е наясно, че интуицията ми работи безпогрешно и безотказно и улавям лъжите „във въздуха“ за да не попадаме в конфузни ситуации. Демек, „да не се дебнем, че ще се хванем“…;
– Да ме напусне, непосредствено след като/ако усети че искрата е угаснала, че не ме обича и много преди да ме нарани и изневери (не само физически, а и духовно);
– Да не ми говори глупости от рода „Да си останем само приятели“…
Няма приятелство след любовта! Има,
но само ако не е било любов!
Ами „това ѐ“, не е кой-знае колко много, нали?! 😀
To be updated…

Общо-взето се оказа, че откакто станах моралист, а всъщото време за тези които ме познават е видно че съм доказан бохем, живея все по-скотски и приемам все по-трудно реалността и неправдите. „Боря“ се тъпо и упорито като свиня с тиква да навляза с повече мъдрост в последният етап от живота си. Е да, ама старостта и мъдростта не вървят ръка-за-ръка!

Не случайно пиша тази първа част от биографията си в този паметен за мен последен ден на Февруари, месеци преди да навърша 50. Годината не е нито олимпийска и високосна, нито по-различна, но трансформациите които усещам че предстоят, със сигурност ще променят мен и плановете на вселената за мен!

Да, да обичаш Венци е трудно, много трудно…но може-би не невъзможно! Или пък ѐ!
Орелът излита от курника…

To be continued…

коментари