Киселото зеле е заложено дълбоко в културата, традициите, фолклора и бита на българина.
Има данни, че началото на употребата му датира още от времето на Александър Велики и дължим откриването и добиването на морската сол и химическата формула на „втасването“ на македонците (както и на всичко останало, между другото), долу-горе преди около 4000 години.
Приготвянето и консумирането на кисело зеле със сигурност може да се причисли към най-свещените ритуали, а употребата му през зимните вечери е превърната в култ.
Лечебните и целебни свойства на продуктите и производните на киселото зеле са доказани
антиоксиданти, и се ползват и за други цели, освен за бързо възстановяване от махмурлук.
Вкусовите му характеристики варират, като действат първо на ниво обоняние, после на на всички рецептори в устната кухина, сетне започва втората ферментация в организма и стомашно-чревния тракт, докато след няколко часа съставките му, макар и преработени започват да действат отново на всички рецептори за миризми. На нашите собствени, но най-вече на околните.
Няма миризма, която може да се сравни с аромата на пръдня след употреба на кисело зеле или зелев сок (някъде позната и като „зелева чорба). Вероятно само комбинацията яйца+чесън+горчица+чубрица може да се конкурира и то само чрез измерване с олфактометър, макар че показателите и достигат максимум до 17 бенка (единица мярка за измерване на миризмите), докато при зелето се „удрят“в горната граница, по скалата от 10 до 19.
Не е вярно, че когато ядеш боб („фасул“) и след това плътността на концентрацията и качеството на аромата са най-силните миризми, които рецепторите на нося могат да уловят. Просто ти се разпаря задника ако не си сменил два пъти водата на боба по време на варенето.
Тази година сложих зелето доста късно, но беше трудно да открия популярния и предпочитан български сорт „кьосе“, който е с пет (повтарям – с 5!) разклонения на листата при кочана.
Освен зелето, на което предварително съм издълбал отвор в кочана, където поставям по една лъжица морска сол, добавям една разрязана глава червено цвекло за цвят, както и кочан или два царевица, прибавящи лекия резлив и полу-газиран вкус на зелевия сок.
Важно е да уточним, че царевицата се слага между зелките, а не в „дупето“ на зелето, както някой „специалисти“ твърдят. Мисля, че те просто се „заиграват“ и търсят някаква символика.
Концентрацията на морската сол трябва да е между 4-6 % на 100, в зависимост дали предпочитанията са за по-кисел, по-солен или „убийствено силен“ вкус, който да има „разтърсващ“ ефект. За мен най-балансиран процес и вкус се получава когато добавя 5-5,5 %. Задължително е да се разтвори солта в загрята вода и тогава готовата саламура да се излее в бидона със вече нареденото зеле. «Решетката“ (в моя случай – чиния), затисната с камък се слага за първите две седмици на ферментацията, докато зелето „попие“ водата в цялата си структура и между всички листа и се „потопи“ на дъното.
Някой слагат корен от хрян, само че аз обичам да консумирам хряна смлян и като крем. Последният път обаче в „лидъл“ (безплатна реклама!) нямаше, или не успях да го открия, така че ще потърся и в бакалията на Христо Стоичков.
Киселото зеле трябва да се прецаква редовно (всяка вечер между 19 и 19.30 часа!), докато втаса и след това да се „пресече“ с натриев бензоат. Времетраенето на процеса не е константа и е силно зависима от температурата, докато времето за употреба на съдържанието на бидона е свързана с други фактори, които се влияят от поводи, празници, „нужда“…
Киселото зеле НЕ трябва да се държи на балкона, а в мазата или на тавана. Това е продиктувано от нуждата на съседите да вдишват дълбоко изпаренията, които се носят в междуетажното преостранство. Доказано е, че блок в който като влезеш във входа не мирише на кисело зеле, хората са“лошави“ и нямат патриотизмът и родолюбието, присъщи на българина.
Ето някой от любимите ми комбинации с кисело зеле:
1. Зеле с джолан и праз лук.
2. Пиуе със зеуе.
3. Свинско със зеле. (домашна работа: открийте основната разлика с предишната рецепта)
4. Чорба от зелев сок с праз и целина. (може да се консумира и студена, без термична обработка)
5. Зеле със сланина (много силен смазващ „ефект“ на „изхода“) и гаранция за безупречно изхождане на сутринта/понякога още през нощта/.
6. Салата от кисело зеле, поръсена с червен пипер и олио (най-разпространена). Подходящо мезе за ракия (може и ябълкова)
7. Пълнена пуйка с кисело зеле. При липса на пуйка може да импровизирате, но задължително поставяте и червена чушка в „отверстието“. (Не бе, не вашето… На пуйката.)
Зелето може да се пече, но задължително преди това да се свари, за да изкара от себе си бульона, който действа като основна субстанция на соса.
Препоръка 1:
Преди заспиване НЕ се завивайте презглава, ако вечерта сте яли зеле или сте пили зелева чорба!
Моля изберете друг начин на самоубийство…
Препоръка 2:
Може да тествате степента на издържливост на своя партньор (особено ако сте заедно отскоро), чрез включване на киселото зеле и зелевият сок в менюто за вечерта. Употребата му трябва да е минимум два (2) часа преди сексуална игра и последваща нощувка (в общо легло)!
Киселото зеле и зелевият сок може да се ползват и като естествено средство за усамотяване в затворени пространства, за осигуряване на място за сядане в обществен транспорт, и ако процедурата е изпълнена тихо – да служи за набеждаване на „виновния“ субект без той да има пряка вина, чрез отправяне на укоряващ многозначителен поглед и демонстративно запушване на носа.
*Не се препоръчва употребата му преди важни житейски събития като изпити, интервю за работа, участие в семинари и конференции, представяне пред близкостояща публика и всякакви форми на представления в затворени пространства. Ефектът може да бъде задушаващ и „поразяващ“, меко казано…
Наздраве и за здраве!
Венцислав Димитров | Janus
23.11.2024
гр. Ябланица
Венцислав Димитров | JANUS