380 vs 1380 | ДИСЕКЦИЯ НА ЛЮБОВТА

380 vs 1380 | ДИСЕКЦИЯ НА ЛЮБОВТА

Винаги съм се чудел какви са основните различия между мъжа и жената, чисто ментални и психологически?
Физиологичните, както е видно, не създават пречки в различните сексуални ориентациѝ на индивида и открояват само привидно пола ни, докато ние се лутаме в лабиринтите на любовта.

Приемам стоически иронията, когато казват че при нас мъжете мисълта ни е с изнесен център на тежестта под кръста, но репликирам веднага, че центърът на любовта пък при жените е разположен в главата, вместо в оня „уред“ в гръдния кош.
Демек, при нас „мозъчните“ процеси протичали в по-малката глава и затова чувствата ни били повърхностни и изцяло подвластни на физиката, т.е. пряк резултат от „търкането“ на ниво елементарни частици, а при жените чувствата били по-задълбочени, но пък и по-объркани, щото 1280 грамовият орган в главите им задава прекалено много въпроси, търси постоянно отговори на несъществуващи загадки и пречи на сърцето да изтласка взривоопасните си химичнии съставки. При мъжете пъг ги тласкало през уретрата навън и така сме пропилявали всичко на което сме способни като чувства и емоции. Оттам и приказката, че „качеството“ на спермата била в пряка зависимост от силата с която обичал… и „те така“!
Значи да разбираме, че явно пречките да обичаме истински са чисто органови малформации, а не невъзможност да изпитваме и се наслаждаваме на последствията от мутацията на любовните си атоми и молекули?! Явно анатомията ще реши този въпрос датиращ от времето на динозаврите.

Всъщност теглото на мозъка при средностатистическият мъж е в тези граници, 1350-1400 гр., докато при жените е с около 100 грама по-малко, което обаче не пречи да „творят“ по-големи глупости от нас и да са по-оригинални и креативни, щото липсата на 100 грама ги принуждава да са по-продуктивни.
Виж, при помпичката нещата са много еднакви, независимо от теглото ѝ. Затова и все още вярвам в любовта!

Според твърденията на много капацитети, психолози, писатели и анализатори, любовта трае Х единица време, като при всички формулата, която извежда отговора на неизвестното, зависи от много известни величини, които пък от своя страна са в пряка зависимост от други неизвестни. Малко сложно го формулирах май…?!

Проблемът и при двата основни пола(щото сега станаха много разновидности), е в липсата на постоянни клетки, които да образуват, поддържат и регенерират състава на химичната основа.
А без основа – няма „киселина“. Молекулите и съставните части на любовните атоми измират много бързо при наличието на „неподходяща“ среда и на имунитет срещу вредните „съставки“ на общественото устройството на житието ни.

Те пък за съжаление, са в пряка зависимост с функциите на организЪма, дори да не го признаваме.

От скромният ми опит (тук малко послъгах) съм стигнал до следните генерални изводи:

– любовта е най-чиста, искрена и силна, когато липсват битово-социалните „проблеми“;

– времетраенето на всяка любовна авантюра трае толкова, колкото ѝ „позволим“;

– влюбването е най-пристрастяващата и могъща фобия, на която сме подвластни;

– привързването води до зависимости и очаквания, а те от своя страна са неутрализатори;

– привличането и отблъскването са пряка функция на моментните ни потребности и егото ни;

– производството на хормоните на щастието, удоволствието и насладата се контролира изцяло и само от нас и се влияят от нашите възприятия, от „него“ и „нея“, а не от външни фактори;

– можеш да дадеш на другия само толкова и това, което носиш в себе си. „Ответника“ също;

– можеш да обичаш само този, който иска да бъде обичан от ТЕБ и ти „отвори“ врата към душата си;

– ако загубиш „формулата“ на точно този химичен състав, който функционира във вашата връзка, никой не може да я възстанови;

– любовта не може да се трансформира в омраза, а в безразличие;

– сексът е неразделна част. Добрият секс е като добавка за зимна нафта, ускорител на частици и биологичен турбо компресор;

– парите и битовизма са раковото образование, което води до мутации и разпадане;

– липсата на взаимни интереси и споделени моменти водят до още по-бърз разпад на клетките;

– енергията ни не идва от съня и храната, а от съпреживените мигове и емоции, в които отделяме все-повече ендорфин, допамин, серотонин, генителни секрети и тестостерон;

И накрая за да визуализираме, ще включа в „изследването“ и Pi4kovski, пък може да провокирам и вас. Малко е егоистично да визирам отново себе си, ама нали съм автор и поне ще е максимално автентична и обективна гледната точка. Пък и по думите на някой съм и егоист и нарцис. Ще опитам да съм възможно най-кратък:

Обичал съм всички жени, с които съм бил. Карали са ме да се чувствам мъж, защото аз съм ги накарал да се почувстват ЖЕНИ. Единствени, незаменими и неповторими. Дори нашият миг да е бил само миг от вечността. От нощта. Тази седмица. В този град.

Обичал съм те и още те обичам. По свой си начин страдам, че загубихме формулата. Чу ли?!
Едни съм обичал силно, други – ненаситно , трети – лудо, четвърти – ревностно, пети – болезнено . Но никога измамно, повърхностно, консуматорско или егоистично. Защото обичам с онзи 380 грамов орган (е, разбира се + още 150 грама кървавица).
Страстно и безстрашно. Истински.

Няма случай в който да съм бил с жена, само защото биологията ми го е „изискала“ или просто „защото снощи правих кекс“. Затова казвам че винаги съм правил любов и никога секс!
Защото помпичката ми изпомпва мозъчните ми клетки и ги държи в гърдите. На топло и уютно. При душата. И защото колкото и краткотрайна да е била, обичта ми е била пълноценна, единствена и отдадена в този момент само на жената до мен. Дори да е за кратко. Дори да е миг. Стон. Копнеж.

А сега. Ей това всичкото отгоре изписаното, както и всичко до което се докосна идва от помпичката. Ако е останало някакво „нето“ сиви клетки в мозъчната ми кухина, то те винаги са реагирали като второстепенна съставка във „формулите“, не като неутрализатор.

И разликата от 1000 или колкото там грама е точно между двата органа, при мен е осезателна и се характеризира с леко наднорменото тегло. Компенсира се обаче със свръхпроизводство на гореизброените витаминални атоми, хормони и съставки. Аз съответно ги компресирам, усвоявам полезните им и така необходими свойства и после ги разпращам към слабините, а чрез своята енергия „храня“ и обекта на своята любов. От мен да знаете – това, което се случва в мозъка са само отразени сигнали.
Разчитайте, вярвайте и се доверявайте само на истинските!

Амин.

коментари

Вашият коментар