Случвало ли се е да усетите „мъртвото течение“?
Онова, което тегли тялото ви надолу и навътре в морето, и докато се мъчите да се преборите с него, да разберете че нямате сили да му се противопоставите, че морето винаги тегли надолу и навътре, както и че има по-висши сили от вас.
Същото става и с душата, когато сме самотни. Когато уж не сме сами, но ужасно самотни…
Когато привидно всичко изглежда „наред“, здрав си, децата са здрави, щастливи…
Имаш храна и подслон, „джобни“ също не лисват.
Обаче…ти е някак пусто на душата.
В същото време не ти трябва огледало, за да разбереш, че…Не си ти! Че не си щастлив!
Чувстваш с всичките ти сетива, че „нещо“ липсва, че нещо не ти е наред и се чудиш защо тялото ти отслабва, очите „потъват“ като корубата на стара продънена лодка, а нощите стават все по-мъчителни и безсънни…
Защото не си „себе си“, защото не принадлежиш към мястото, средата и даже вероятно това „семейство“.
Децата се кикотят и радват на безгрижието, гушкат се в другия родител, а на теб ти се ще цялата къща да притихне и да заспи, за да останеш пак…сам!
Кучето ти се радва, на теб ти идва да му отвориш вратата за да излезе навън, щото иначе трябва да го сриташ….
Времето – хубаво или лошо е прекрасно със своите нюанси, но ти си мислиш че „няма как да е по-мрачно“, па макар навън да е слънчево…
Наскоро ми се случи да направя „анализ“ на собствено произведение в едно радио предаване, където същото беше попаднало в полезрението на дежурния редактор.
Учудих се, колко съм бил прав дори преди 5-6 години, когато съм анализирал състоянието на много хора, които са стигнали до депресивни състояние, вследствие че са били неразбрани, неприети или необичани. Поне не по начина, по който те разбират любовта!
Спомням си също и времето когато снимах редовно, и как не трябваше да обяснявам какво съм искал да кажа с фотографиите си. Или ги разбираха, или не…
Сега обаче, връщайки се понякога назад във времето, се опитвам да си отговоря и изтълкувам вече дори написаното от самия мен. Ами обърквам се с толкова истини, които хората незнайно защо не искат да приемат или повярват в тях, и резултатът е пълно море с „удавници“, които обвиняват за всичко същото това мъртво течение, а не собственото си „престъпно безучастие“.
Да! Тялото реагира на душевното ни състояние!
Да! Диктуваме съдбата с мислите си!
Да! Има много като вас (нас), които вече са се отказали да се борят с безсънните си нощи!
Да! Учестеното дишане и силното сърцебиене са сигнал за промяна, не за тревога!
Не! Не се оставяйте на мъртвото течение!
Не! Не се поддавайте на летаргията, не свиквайте с „неприемливото настояще“ и не приемайте посредственото! Никога!
Гребете и се борете с всички сили, ровете с издрани длани и китки, ходете с разкъсани ходила и пети, но вземете „Себе си“ със вас, накъдето и да решите да тръгнете…
Най-“лошото“ може да се окаже просто да се озовете на изоставен остров сам, или заедно с друг такъв „душокрушенец“, несъгласен да остави живота си в ръцете на някаква си съдба, камо ли пък на едно обикновено мъртво течение…
Ваш,
В.
8.05.2024
гр. Ябланица
Венцислав Димитров | JANUS