БУРНИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ | ГОРЕЩА СТРАСТ ИЛИ…?!


 

 

 

 

 

БУРНИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ | ГОРЕЩА СТРАСТ ИЛИ…?!

Експресивният начин на изразяване на емоциите и говоренето с апломб и въодушевление са един от признаците на горещият темперамент и бурната страст на индивида.
Имаше една статия, в която се казваше, че не можеш да очакваш от нихилист да се развълнува, дори да му предложиш на тепсия онова, за което тайно си мечтае и че абсолютната му незаинтересованост не води до нищо, което да може да промени „нещо“…
Трябва обаче обезателно да се направи паралел между нихилиста и чувствителният, но прикриващ същността си човек и да не се вадят изводи и правят крайни заключения за типа темперамент, който той носи.

Факт е (без да ви го натрапвам), че темпераментният човек навярно чувства същото, като другите, но се изразява много по-бурно ини натрапва“ много по-изразно своите мисли, усещания, емоции и преживявания чрез силата на своят дух и темперамент. Това обаче не означава, че по-тихите, затворени и спокойни люде, нямат същата дълбочина на сенситивността си и че са „дебелокожи“ тапири, само защото привидно са по-уравновесени и спокойни, не показват своите чувства, мисли, емоционални състояния и терзания.
Виждал съм хора, които чак се изчервяват и задъхват от невъзможност толкова бързо да кажат мислите си на глас, и не спират да жестикулират и ръкомахат (дето казваше пак баба – „Ако му вържеш ръцете и не може да ти каже нищо“)…
Една зряла и разкрепостена жена ми сподели преди време в една импровизирана изповед, че избирала любовниците си по темперамент, а не толкова по външен вид и други „качества“ като „контролният пакет“. Преценката ѝ била толкова добра, че почти без изключения тези мъже ѝ давали изключителна и продължителна наслада в леглото, а при общуването си с тях в уединение и на публични места, била постоянно в лека възбуда и опиянение от буйният им нрав и ярко изразен темперамент, който понякога оставял другите в потрес.
Това от своя страна било „гарант“ за образуване на
киселинният състав на абсолютната „крива на щастието“ от комуникацията като цяло и „взривна вълна“ в понякога краткият им, но бурен сексуален живот. Връзките ѝ не продължавали дълго, но били абсолютно задоволяващи нуждите ѝ, както сексуално, така и емоционално. Не можа да уточни дали причината за бързото фиаско и честата смяна се крие в нея, в бързото омръзване на партньорите ѝ, пресищане, засищане и загуба на интерес, или заради буйният им и вироглав нрав и темперамент…?! Макар че сега като се замисля, как може да си емоционално задоволен от общуването в една връзка, ако не си сигурен в „капацитета“ на ерогенната му зона – мозъка или да си убеден че имате някакви допирателни като – общи интереси, сходни или еднакви хобита, изповядвате еднакви ценности, идеали и мечти, харесвате точно определени форми на изкуството, допадате си във „забранените“ фантазии, лудостта и т.н…
Сега се замислям, че и аз мога да кажа същото за жените с горещ темперамент – изпитвам истинско удоволствие да ги наблюдавам, слушам и анализирам, дори ги предпочитам в приятелските си кръгове, вместо скучните и пасивни ниско-енергийни и безлични „женски“.
За „другото“ – виж последният абзац от горното изложение и приеми, че се съгласявам донякъде с онази „парясница“, дето ми ги наговори тогава тези „истини“…
Макар да не обичам крайностите и дефинитивните определения, смело мога да кажа че ненавиждам безличността, липсата на мнение и отношение по дадена тема, отсъствието на реакция, пасивността, бездушието… Предпочитам дивата и необуздана безпардонност, пред учтивото двуличие и крайната арогантност на бурният темперамент, пред зле-прикритото лицемерие зад маската на фалшива скромност или морала на привидно-доброто възпитание.

И запомнете – скромността НЕ краси човека!

Тук следва едно отклонение, което има пряка връзка с темперамента и свойствата му, върху личността. Интернет е враг №1 на изградените виртуални между-личностни отношения, ако могат да се нарекат така въобще…
В днешно време става все по-трудно да разпознаеш фалшивите хора и си „избереш“ „приятелства“. Едно време приятелствата се „случваха“ естествено и непринудено, доказваха се и се изпитваха, а днес се мъчим да си внушим и повярваме, че едно макар и виртуално познанство и привидно приятелство може да се превърне в реално. Трудно е…
Виж, да ти даде някакви насоки при изграждането на образа на даден човек – може донякъде, но не можеш да съдиш за темперамента му само по типа постове и музика, които споделя, камо ли да се надяваш че после „приятел в нужда се познава“ или …
Имам един любим цитат, който казва:
Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума – уважението, потребностите на тялото – желанието, а трите заедно раждат истинската любов.“
Имаше случай, в който един такъв „темпераментен ловец на трофеи“ се правеше на заинтересован от поезия, цитираше остроумни откъси в групи за цитати от книги и просто това беше абсолютна маска, за набелязване на „жертвите“ – самотни жени, изпитващи емоционален и сексуален глад и жадни за внимание, ласки и общуване. Е, разкриха го и то точно „героините“, които бяха достатъчно силни да преглътнат гордостта си и да опитат да предпазят по-неопитните самотници от грешките в света на виртуалната интимност и сближаване…

Сега за да се върнем обратно към темперамента съм извел няколко свои заключения:
– За да изрази себе си максимално точно и бъде разбран добре и правилно, човек трябва чрез темперамента си ясно да покаже своята позиция, мнение, коментар, отношение или желание;
– За да не оставя другите в заблуда той/тя трябва абсолютно да пренебрегне опитите на лицемерното му и самовлюбено „АЗ“, суетата, възпитанието и негативното влияние на средата, да потиснат или омаловажат опитите на душата му, чрез темпераментният изказ, жестикулиране и поведение да покажат истинското му „аз“;
– Темпераментът е подправката и видимата част от айсберга на индивидуалността ни – сърдечността, душевността и характера на човек;
– Темперамента е оголеният край на жицата – или ще те разтресе, или убие, но в никакъв случай няма да останеш равнодушен и безчувствен, ако я докоснеш;
– Без да покажеш характер и темперамент, няма как да очакваш другите да те приемат по-различно от всяка друга овца в стадото;
Не ви ли се е искало и случвало, в определен момент и ситуация да искате да ви изкрещят, вместо да ви говорят тихо и да ви кажат че ви мразят, отколкото да ви шептят монотонно че ви обичат, а вие да знаете и усещате с всичките си сетива, че това не е така?! Ето за това говоря…

Малко за страстта и темперамента.
Сега да не вземат да се засегнат по-скромните, срамежливи и пасивни хора, които говорят без страст, плам и жар и които не смеят да влязат в открит спор и дискусия, не-дай-боже конфликт?
Далеч съм от мисълта, че не изпитват страст и прикриват емоционалността си, просто ми е чудно – колко живота имат те и кога смятат да разкрият истинската си същност? Какво трябва да им се случи, че за да изразят собствената си позиция високо и ясно и да покажат ярката си индивидуалност, за да се радват на „плодовете“ на „другото отношение“, събудено, предизвикано и породено от собственият им темперамент?
Няма как един меланхолик и флегматик да ме „спечели“ в неговият отбор, това е сигурно.
Тук и това е едно признание, за всички онези близки познати и малко приятели с които общувам, че те носят в себе си смесен холерично-сангвиничен темперамент или подобен, на базата на който нашето общуване, дружба, привличане и приятелство са въобще възможни!

Благодаря ви!
За страстта, с която правите дори „обикновените“ неща!
За любовта, която носите и не държите само за себе си!
За липсата на права линия на душевната ви кардиограма!
За липсата на „цедка“ в изказа и речника ви, когато общуваме!

Още един факт в края (отново без да ви го натрапвам) – да знаете че темпераментът, като съвкупност от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека (според wikipedia), НЕ остава относително постоянен при различни мотиви, съдържание и цели на дейността.
Ай сиктир ве…

коментари