“Writing is a socially acceptable form of schizophrenia.” – E.L. Doctorow
Напоследък шокирам хората, и то не толкова с външен вид. Както непознатите, така и онези от близките, познатите и приятелите ми, които до този момент са си мислели че ме познават…За непознатите е ясно – докато не проговоря и преди да узнаят, че правя опити да пиша, всичко протича що-годе нормално. Ако разговора обаче тръгне в посока на какви теми пиша, или пък ако са попаднали на връзка към някой от най-пиперливите ми и вулгарни текстове и монолози, виждам как зениците на очите им се разширяват и реакциите не закъсняват. Само да вметна, че никога не съм искал да съм център на внимание или да се правя на шут, но напоследък изпитвам остър глад и недостиг на здравословен смях и ирония, които си набявам чрез писане на пикантни истории и вулгарни историйки. По този начин може-би се опитвам и да покажа отношението си към света, а именно че е Убаво живота да не се взима винаги толкова на сериозно, и че трябва да запазим детското и пубертетското в себе си…
Това ме връща назад в ранните ми пуберски години, когато един по-голям мастурбатор от мен ме посъветва да си опъвам пишката за да пораснела повече. Е, голямо опъване и дърпане беше, ама да си призная не съм забелязал да съм станал по-надарен, отколкото щях да си бъда „натурално“, демек както ме е дарила природата. Мани, ами взех че дадох съвети и на едно-две от момичета в класа ни, щото ми беше интересно и забавно и защото още не знаех какво значи термина „еййй, тая е голяма путка“, та едната взела и си изскубала от дърпане всички косми от пубиса, като си мислела че това отвънка и е путката, а другата си опъвала срамните устни с щипки за пране към ластиците на бикините. Добре че тогава още нямаше прашки. Луда работа..
Като казах „путка“, та се сетих снощи за един „батка“ в Стара загора, как му се изпотиха стъклата на очилата и как рязко разбра какъв е стила ми на писане, както и колко „ниска летва“ ми е преградната стена и „бариера“ за предразполагане за започване на непринуден разговор с непознат. Опитах се да се самосезирам и да смекча ефекта от шока като му казах че ако предпочита мога да му говоря с по-приети наименования на този така много обсъждан и описван женски и женствен атрибут, например „котенце“ или „вагина“, както обикновено правя само при първи срещи и ако случайно се заговорим с абсолютно непознати на такива теми, които преценявам за абсолютни задръстеняци или целомъдрени пуритани…
Сега да се върнем към цитата от началото. Ами – ДА! Шизофреник съм вероятно…Но не по-малко от всеки друг, който намира себе си за „нормален“. Разликата е, че аз не че не изпитвам срам, но предпочитам да съм себе си и да наричам нещата с истинските им имена. Вече!
Срам ме е, когато уж на вид либерални и сексуално-разкрепостени хора, обиждат интелекта ми и ми говорят за „добро възпитание“, лиса на здрави устои“, „морални ценности“ или поквареност. Покварени и суетни са те, аз съм освободен и разкрепостен човек на възраст над средната и дори когато се налага да вземам живота на сериозно, от тук нататък ще го правя с необходимата доза хумор, секс и каквито още подправки има нужда…
Към защита на тезата и изповядването на новата линия на живот – „Да бъдеш себе си“ започнах да се водя и придържам, когато осъзнах колко много ни липсва тази прямота в общуването и колко много ни е повредило заглушаването и заклеймяването като табу на темата за секса, липсата на познания и информираност за сексуалната култура още от ранна възраст, както и възприемането на секса като нещо толкова естествено, колкото и темата за правилното хранене, здравословният начин на живот и всички други бози, с които ни заливат ежедневно. Значи тези послания могат да ни ги предтавят кат нещо от което имаме нужда задължително, за да сме образовани по темата и не търпят никаква цензура, а за секса не искат да се говори открито путка, хуй, свирка, лизане и т.н.?
Като отвориш ненадейно темата с някой непознат или пък познат, който обаче не е свикнал да говориш така, ще разбереш какво имам предвид, читателю..
И като кажеш матка същото ли значи? Ами – НЕ, матката е друг орган и освен гинеколозите и хирурзите, ние надали сме се докосвали до него, освен като сме проникнали някой път по-надълбоко…Ама съм чувал и такива „възпитани“ изцепки: Чуках я в матката…! Неам думи!
Според една теория, описана още преди 5-6 години в една българска електронна медия, „богатството на българския език е правопропорционално на неудобството ни да назоваваме нещата с истинските им имена“. Затова колкото повече ни е срам да говорим за интимност и дори за секс играчки, толкова повече синоними ще измисляме.
Виж как в другите култури и езикови характеристики на другите основни азбуки и писмености, има по едно – две значения на думата, и органите обикновено се изписват и описват с по едно наименование – Pussy, dick т.н, а ние да не се възползваме от богатството и многопластовите прилагателни, цветущи епитети и възможностите, които ни дават особеностите на диалектите и пъстрите разговорни и писмени изразни средства на българският език? Да бе, да…
Я чуй сега за путката?
вулва, путка, слива, джанка, пеперудка, дупка, марианска падина, пиче, пуси, писанка, коте, катеричка, членка, курка, хурка, праскова, минджа, влагалище, вагина, мадам дьо Путе, питка, фани, пупи, рожичка, цвете, мандра, ЛПТ, костилка, мимялка, хралупа, мандолинка, каньон, пещера, джуджанка…
А за хуя?
Пенис, хуй, кур, пастърмак, чеп, пишка, пикало, кочан, царевица, близалка, бабача, патка, любовен мускул, салам, бабек, палка, греждей, краставица, кересте, пичурка, жезъл, боздуган, щанга, крик, риба, мъжко достойнство, сабята, бич, гегата, паламарка, бургия, шалтер, интеграл, джойстик, дискета, бибек, масур, бахур, кьорек, слепок, змей, спагета, борак, бастун, франзела…
Ами за ебането?
Ебане, полов акт, таковане, познаване, мандръсанье, сикиш, шибане, бродиране, шиене, ругане, чукане, правене, минаване, тупкане, фраскане, сливане, съвкупляване, джасане, любов, праскане, люляне, бичене, копулиране, набиване, опрашване, оправяне, туй-онуй, фъкане, мушене, сяцане, търгане, ръчкане, онаковане, блъскане, почиване, бъркане по дупките, ожигарване, онайдане, завождане, вадене на костилката, махане на бандерола, пробиване на билетчето, клецане, коландрисване, набузване, удряне на калъчката,…
А за свирката?
Фелацио, орална любов, свирка, минет, духане, близане, лапане, бабалюга, кавал, дудук
Ами ако трябва да обясниш на един чужденец, какво е да си много интимен и да стимулираш с език ануса на партньора си? А той как би ти го обяснил на английски или испански, например?!
Ами на не много чист и определено не книжовен български, не със собствено значение на думата, а като синоним който се използва в механиката, но все-пак част от „езиковата ни култура и богатство“, това си е „федерка“, какво друго…?!
Така че да не ми се правят на големи светци, светици и много възпитани, ами да уважаваме и съхраним традициите и богатата на термини и епитети български фолклорни разновидности и жаргони и да си говорим като големи хора.
Който не изпитва срам, де…
Понякога ми се искало да се родя в Япония…Не само когато тя беше еталон за дисциплина и лидер в технологичното развитие, ами и после…когато пораснах, започнах да се информирам, осведомявам и чета и когато съм разбрал какво е отношението и култа към секса в тази страна. Заради развитата сексуална култура, в която възпитават децата още от ранна детска възраст и много преди да достигнат полова зрялост и заради свободата с която се говори за секса, като са нещо естествено, а не като табу.
Сега, ако успеем да се разсеем и извадим сексуалната закачка от контекста на написаното, ще остане само посланието – ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ!
Във всичко, което правим, всичко до което се докосваме, всичко за което мислим…Да не изневеряваме на природата си, да загърбим суетата, страха, срама и лицемерието, и да отприщим енергията на вселената, която всички носим в себе си.
Ще завърша с един много култов цитат, който винаги ме кара да се усмихвам и да си спомням макета от кабинета на братовчед ми – гинеколога, и снимката от учебника по анатомия..:.
„Сиромах човек се радва и на половин путка“… 🙂
Янус
9 Февруари,
Ябланица
