БУКЕТ ОТ БРЕЗОВИ КЛОНКИ

БУКЕТ ОТ БРЕЗОВИ КЛОНКИ

Вера подпря колелото, прескочи локвата и бутна вратата на сауната.
Не беше идвала тук повече от седмица и отново влезе в съблекалнята със свито сърце. Търсеше причини и начин да откаже, когато старата вещица и се обади, но парите ѝ трябваха.

Още не знаеше кой е дебелакът вътре(обикновено бяха все такива – мастити и разплути „бизнесмени“, които искаха свежа плът и кръв). Който и да беше, се надяваше да не е извратен като онази космата лоена топка, когото бяха поканили за някакъв семинар и след това тя трябваше трябваше да се погрижи той да си получи и последните „екстри“ от пакета „Всичко в цената“.
Отново и се догади.

Миналата година по същото време приятелката и Дария уж между другото ѝ предложи тази „работа“, обяснявайки и въодушевено, че е „прекрасно“ за няколко часа в седмицата да получаваш колкото шестмесечна заплата в местната шивашка фабрика. Не че имаше свободни места и там. Пък и щели да бъдат заедно по-често и да пътуват в „командировки“, а баба Ленка щяла да и помага с детето. Командировките всъщност се изразяваха в посещение на местната сауна и понякога пътуване до съседният град. Тамгостите на отдалечения северен район отсядаха в единственото общежитие, превърнато в жалък мотел след приватизацията. Мръсен, порутен и студен. Баба Лена пък се оказа местната сводница – изпечена и лукава старица.
Откакто бащата на Оксана я беше изоставил бременна в шестия месец, тя нямаше никаква възможност да работи. Точно преди да завърши гимназията беше се влюбила в местно момче, което изглеждаше по-зрял от другарите си, караше собствена кола и не пиеше толкова много. Всичко вървеше гладко и точно когато тя имаше най-голяма нужда от него, той се хвана с разведена учителка от съседното село. Събра си набързо вехториите от гардероба и попари всички мечти и надежди на Вера.
3 месеца по-късно тя роди прекрасно момиченце, което с времето заприличваше на Аркадий все повече и правеше мъката и тъгата ѝубийствено тежки.

Докато се събличаше бавно, сякаш това имаше значение и щеше да забави времето, тя видя подредените дрехи, грижливо сгънатият панталон и риза и преметнатото шалче. Неволно ги подуши и усети аромат на мускус и жасмин. Замисли се какъв мъж би използвал толкова фин парфюм в днешно време и как ли изглежда?! Наметна кърпата, върза косата, взе несесерчето, прекръсти се и влезе в запотената сауна. Тук ухаеше още по силно на жасмин, но ароматът беше примесен с мирис на бреза. Усети го преди да го види. После свикна с тъмнината и парата и го видя. Беше се навел замислено, кърпата покриваше бедрата и ханша му, а фини капчици пот подобно на бенки и приличащи повече на роса блещукаха на бледата светлина. Изглеждаше тъжен. Очите му бяха замислени и някак хлътнали в очните орбити. Веждите гъсти и сключени.
Погледна я, не я изгледа. Поздрави я учтиво и ѝ посочи празната пейка, разположена напреко спрямо тази на която седеше той. Ведрото с вода беше точно между краката му и той с фино движение изсипа вода върху нагорещените камъни. В друго ведро с листата надолу беше потопен букет от брезови клонки, който изпълваше стаята с ухание на млада гора и свежест.

За миг си спомни очите на Аркадий. Свити зеници и присвити клепачи. Тънки вежди и редки мигли. Някак злокобни и злобни ѝсе струваха сега, двулични и малки.
Изгони мислите от главата си…

Беше чужденец. Не говореше руски, а Вера не знаеше друг език. Беше научила няколко думи на английски, но те бяха грижливо подбрани от Дария и баба Лена, за да се „оправяла“ по-добре като общувала с иностранци. Дори само звученето им я караше да се срамува.
С думи и жестове и подсказа, че се казва Антоан и че е пристигнал тук от Европа. Балканите. Някаква държава в гората, нещо „черно“…река…море…планини. Познанията и стигнаха дотам.
Сега вече погледна и тялото ѝ, но не с поквара и похот, а с мек поглед и топлина. Спря ръката и когато тя понечи да свали кърпата от себе си. Сякаш не искаше това и не чакаше „наградата“, която му изпращаха неговите домакини.
Просто я гледаше някак замечтано, тъжно и умислено. Отново изля вода върху камъните.
Вера започна да усеща капчиците вода върху тялото си и горещината под ходилата. Влагата и горещината никога не бяха проблем за нея, от малка ходеше в сауна и знаеше как да балансира състоянието на тялото си. Редуваше обливане с ледена вода, скокове в езерото и отново постепенно затопляне до границите на възможното.
Сърцето и биеше бързо и тя знаеше какво предстои. Чудеше се кога ли ще започне да я опипва и ще трябва отново да влезе в онази мръсна роля?! Защо се бавеше? Та тя трябва да се прибере преди 8. Да нахрани Оксана и да освободи баба Ленка, която „благородно“ я отменяше в задълженията ѝ като майка.

Старата жена беше вербувала също и Дария, а после „помогна“ да убедят и Вера, когато Оксана едва беше навършила 3 месеца. По-късно „любезно“ и съвсем деликатно предлагаше да помага с детето, докато чакаше майка му да си дойде и тя също да получи своя пай от поредната порция продадена любов.
Старата вещица нямаше скрупули и морални задръжки, а и да имаше – те оставаха някъде далеч в тайгата. Там, където никой нямаше да чуе гузната ѝ съвест ако случайно се обади и откъдето нямаше как да се върне.

Антоан стана бавно, приближи се до нея и Вера помисли – започва се!
Стегна се мислено, краката и се сковаха както винаги, пръстите и започнаха да подскачат по пейката като върху клавишите на старо прашно пиано. Преглътна невидима слюнка от пресъхналото си гърло и се подготви да бъде „любяща“, гореща и нежна. Притвори очи, разкрачи се леко и с фино движение смъкна хавлията от хълбоците си. Точно когато отваряйки очи очакваше да посрещне поредният фалос в непосредствена близост с лицето си, видя че той подлага две сгънати хавлии на долната пейка и посочвайки с жестове и движения я подканя да легне по очи върху тях. Опита се да разгадае позата, която той иска и донякъде и олекна че ще прескочат увертюрата, мислейки че така може всичко да приключи по-бързо. Погледна го още веднъж, за да се убеди че той иска точно това, което тя се канеше да направи. Той и кимна с глава и изчака да легне по дължината на цялата пейка.
Сега ще се качи отгоре ми и ще ме разкъса… Вера си спомни за няколкото болезнени случки. За грубостта и непохватността на мъжете. Приготви се да приеме болката без да хлипа и плаче.

Точно преди да затвори очи и се стори че той също сваля хавлията си. Буцата застана на гърлото и тя вече очакваше той да проникне мощно, силно и грубо в нея. Само още не знаеше какво е решил той, но си каза че ще стиска зъби и ще издържи и този път.

Всъщност досега тя само веднъж в живота си беше изпитала удоволствие от аналния секс и това беше в края на петия месец, когато акушерката и каза че с Аркадий вече трябва да спрат със сношенията. Той все пак беше настоял да я обладае. Необичайно, но алкохола му беше в повече този ден. Макар и по принцип да не пиеше много и никога да не беше се държал грубо с нея, тогава сякаш усещайки че и е за първи път и ѝ е притеснено, се беше постарал да я предразположи и отпусне. Тя отдаде насладата и различните усещания които изпита на дългото въздържание и на превъзбудата, която я беше обзела. После дълго време се мъчеше да установи откъде точно дойде този огън, но така и не успя. Знаеше само, че би искала отново да изпита същият оргазъм, в който болката преминава в наслада, топлината в жар, а трепета в буря.
Във всички останали случаи болката беше неописуема, но тя винаги стискаше зъби, търпеше и плачеше без глас. Тайно се помоли на света Дева Мария и се опита да не мисли.

Антоан седна внимателно до нея.
Започна бавно да я гали по гърба и да целува нежно шията ѝ. Усещаше ръцете му като ефирен плат, който галеше капките роса, а устните и дъхът му изгаряха кожата по гърба и раменете и.
Помисли си че сънува. Почти се унесе и не усещаше горещият въздух и нагорещената пейка.
Той плъзгаше бавно и нежно ръцете си по тялото ѝ, като минаваше с горещи длани и пръсти през свивката на дупето и, от вътрешната страна на бедрата, стигаше чак до пръстите на краката и после се връщаше бавно и внимателно чак до главата. Сякаш той беше влязъл в нейната роля.
После изведнъж се отдръпна. Вера не искаше да отваря очи. Все още запленена от магията на този вълшебен масаж, тя чу звук от стичаща се вода и почти мигновено с това усети слабата пареща болка и лекото изтръпване. След това я шибна втори път, вече на друго място. След третият път намокри отново клонките и продължи така докато цялата и кожа не стана червена. Сега вече вътре се смесваха миризми на бреза, жасмин, мускус и дърво. Никога не беше усещала такъв невероятен синтез от аромати. Никога не бяха я шибали с букет от брезови клонки. Всъщност никога не беше изпитала удоволствието от тази част на ритуалите в руската баня и сауна. Винаги тя се явяваше като „обслужваща“ гостите и ангажирана с тяхното „прочистване“.
Някак различно беше всичко с него. Усещаше че иска да ѝ даде, не да взема от нея!
Не говореха, не питаха…не казваха кой, какво и как трябва да направи.
Той потапяше букета във водата, оставяше го да се изцеди и я удряше отново, и отново… с премерена сила. Брезата поемаше внимателно неговата нежност и я предаваше на Вера.
Водата се стичаше на ручеи по хълбоците и гърба ѝ, а Антоан отново повтаряше бавно и методично всичко. После оставяше клонките и галеше и целуваше нежно зачервените места…
Тя само отваряше очи, поглеждаше през рамо към него и мислено му благодареше. Разбра, че днес ще бъде различно и осъзна, че се намира в присъствието на съвсем друга „порода“ мъж. Беше готова да се обзаложи, че Дева Мария е чула молитвите ѝ!

Месеци след като Аркадий си беше заминал, баба Лена идваше да и помага. Тя беше близка на семействого от много години и никой не знаеше от кога точно това беше така. Имаше свой дом на две преки от дома им и всички шушукаха за нейният двойнствен живот и тъмната ѝ страна.
Грижеше се за Окси, носеше и хляб и готвеше борш в голяматастара тенджера. Вера имаше родители, но те се бяха преместили от другата страна на езерото Байкал в търсене на прехрана. Поддържаха връзка с дъщеря си само веднъж годишно с едно-единствено писмо, което изпращаха обикновено през втората седмица на Януари. Тази зима Вера не им отговори и те даже не знаеха че имат внучка. А и да знаеха, това нямаше да промени нищо.
Малко-по-малко баба Ленка започна да „подготвя“ Вера за новата и роля. Започна отдалече в минутите когато бяха заедно в тясната схлупена кухня. Говореше и за красиви неща и с хубави думи. За далечни брегове и пясъчни дюни. Побъркваше я с притесненията си за бъдещето на Оксана, за нейното собствено бъдеще, за това че ще изложи дъщеричката си на риск още от малка. После извади скритото оръжие – парите. Нарисува и божествени картини, в които младото глуповато момиче се видя като богиня и кралица. Носеше бижута и дантелено бельо. Спеше на копринени чаршафи и носеше широкополи шапки и обувки на високи токчета. Имаше маникюр, палто и кожена чанта…
Преди да се усети Вера стана компаньонка. Една от седемте в антуража на баба Лена, но пък най-младата, със силно изразен славянски чар, сурова северна красота и горещ темперамент.
В първите няколко „задачи“ тя едва смогваше да се отърси от вродената си свенливост и да се престори на курва. Някой мъже харесваха непорочността и, други я предизвикваха да „го играе“ мръсница. За изминалата година Вера беше станала привидно закоравяла метреса, но в душата си носеше онова малко момиче, което се влюби и повярва на Аркадий.
С времето свикна да приема задачите безропотно и да имитира поведението и настроението, което се очакваше от нея. Не показваше отегчението и неприязънта към това, което беше принудена да прави и скоро започна да получава и бакшиши освен заработеният „хонорар“.
Няколко от бизнесмените в „портфолиото“ на баба Ленка се бяха връщали в района по работа още два-три пъти в годината и когато „даваха поръчката“ уточняваха че искат само и единствено нея.
Поне веднъж на седмица или две посещаваше бившето общежитие и сауната, понякога искаха от нея да ходи и на пристанището, а веднъж дори в хангара за въглища. Винаги ползваше колелото и го оставяше подпряно на някоя стена или стълб, като се молеше да го намери като приключи.
В началото ги броеше и помнеше лицата на всички. Различни и грозни, груби и недодялани.
Винаги поглеждаше лицата им и търсеше някое по-различно. Навярно така се оправдаваше пред себе си, казвайки си че е опитала да намери нещо хубаво в тях и така успяваше да запази гордостта и съвестта си чисти. Тя все още се имаше за непорочна и приемаше всичко случващо се за правилно, макар и болезнено за нея. А и баба Ленка и казваше че всички момичета го правят, но не всички от тях успяват в живота. А Вера щяла да успее и ще даде на Оксана всичко, от което се нуждае

Антоан я подкани да стане и като я държеше за ръка излязоха от сауната и я поведе през коридора към голямото ведро, което в западния свят е заменено от басеин. Помогна и да се качи по стъпалата и веднага след нея сам се пъхна рязко в студената вода. Поседяха така около 5 минути, като той не откъсваше очи от нея, а тя го поглеждаше с все по-голямо доверие, интерес и може би надежда…
Излезе преди нея и и подаде ръка и я загърна с кърпата.
Всичко това беше чуждо за Вера. Не беше получавала такова внимание от мъж и чувстваше прилив на съвсем нови за нея усещания. От всичко най-странното беше, че изведнъж вече не чувстваше отвращение и погнуса, а симпатия и даже привличане.
Тялото му беше леко отпуснато, но все още във форма. Не изпъкваха мускули, но се усещаше някаква мощ, сила и енергия. Раменете му бяха изправени а ръцете по-дълги от обичайното. Ходилата – не-много големи, с красива извивка на свода. Коремчето леко издадено и показващо се малко над препасаната кърпа. Изглеждаше на не повече от 40, но Вера си помисли че това даже е някак възбуждащо.
Когато след време разбра че е почти на 50, това отдавна вече беше спряло да я интересува…

Върнаха се в сауната и той я помоли с жестове да легне по гръб и да затвори очи.
Това, което преживя Вера в следващите мигове не можеше да се опише с думи. Помнеше само как той се наведе над нея, докосна с устни очите и, погали с ръце косата и. Помисли си че вече няма нищо против той да влезе в нея. Искаше и се да може да му го каже
Никога не беше изпадала в екстаз от целувки на мъж по тялото си. Изгарящи и страстни, от върха на челото до пръстите на краката. Преливащи от бързи и ненаситни към бавни и страстни.
От ръце, които шареха по тялото и, докато устата и езикът му изгаряха недрата и. С настръхнала кожа и свити юмруци, тя се давеше в собственият си водовъртеж от огнена стласт, буреносни вълни и изгаряща лава. Стори и се че закрещя, но в сауната отекна само ехото на вода, изливаща се върху нагорещените камъни. Не знаеше дали звукът идва от камъните или от нея. Водата се беше изпарила. Капчици роса отново избиваха по кожата ѝ. Нямаше глас, само стоновете ѝ разкъсваха завесата от пара. В очите и плуваха сълзи, напиращи да излязат в открито море…

Антоан беше седнал на пейката под нея, галеше хълбоците ѝ и я гледаше право в очите. Едва сега забеляза че кърпата около кръста му се беше свалила. Приятата гледка на възбуденият му член я накара да се замисли дали всъщност я беше обладал и проникнал във нея?! Не помнеше.
Не разбираше как може да не помни дали този леко изкривен прекрасен мъжки екземпляр е бил в нея или не?! Поведението му с нищо не подсказваше и не даваше отговор на въпроса.
Когато тя се пресегна и опита да го докосне и привлече, той се отдръпна.
Положи усилия да намотае хавлията около възбудения си фалос и с жестове и показа да легне отново по корем.
Букетът свистеше и пореше въздуха със своя аромат на бреза. Листата докосваха тялото ѝ и оставяха нежни следи по настръхналата ѝ кожа. Вокалът на вятъра пееше своето соло навън и достигаше до тях през комина на малката сауна.
Отвън в мрака едно самотно колело чакаше вярно своята другарка в живота.

Вера лежеше на шезлонга и слушаше ромоленето на водата. Четеше трудно някаква книга на сръбски, а Оксана се смееше с глас и говореше нежно на малкото си братче. Отсреща се виждаше върхът на планината Тара и тежки дъждовни облаци препускаха стремглаво към низината. Идваше есен и гората изпращаше с поглед полета на птиците на юг над средиземно море. Храстите до пътната врата бяха сплели своя зимен венец и последното ухание на жасмина се усещаше чак до реката.
Антоан откъсна последната пръчка и превърза с канап букета от брезови клонки.

коментари

Вашият коментар