В памет на Евтим Евтимов
В просъница прекъсната от блян
изплува тя от мрака на нощта
в ефирна рокля от опадали листа
и фин воал от нежна, есенна нега́.
В зениците проблясваха искри, заря..
разпалени от парещият огън на страстта
а вените пулсиращи от лава и пожар
изтластваха живот и мека топлина.
Пристъпи бавно и излезе от жарта
стъпвайки над въглените с лекота
с коси от кестен, с тяло на бреза
огнена пътека озари, постла…
Притихнала, сияеяща, неземна и добра
горещи устни сля с една доскорошна тъга
изля от извора ведрата на стластта
в сърце немирно буен, ярък огън вля.
Копнежите на тъмната, студена нощ
сляха се в сияйна, ярка пурпурна зора
разсъненото утро стопли с мека синева
в душа от пепел пламък разгоря...
Венцислав Димитров | Janus
Октомври’24, гр. Ябланица
Душа от пепел…
