"JANUS" | THE CYNICAL IDEALIST…
Напоследък имам чувството че хората са като свещите. Като нискотемпературните свещи.Уж светят, но някак не топлят. Някак изглежда че може би ще се затоплят, но не греят. Изначало човек е създаден да грее. Да свети. Да топли…С времето сякаш обаче фитила му изсъхва, парафина се втвърдява, цветът му става блед…Запалиш ли го – гори, ама…
Нежност и свян се „блъскат“ с похот и грях.
Форми и цвят се превръщат във вихър и блян…
Пристъпи бавно и излезе от жарта,
стъпвайки над въглените с лекота ,
с коси от кестен, с тяло на бреза,
огнена пътека озари, постла…
Напомняш ми на юношата бледен, посърнал във мечтите си от свян, зареял поглед в небосфора нощен…
Въпреки всеобщите твърдения че размерът нямал значение, малко жени (вероятно и някой хомосексуалисти), се радват на „достатъчните“ осем сантиметра. Повечето си търсят и „останалите“ (поне) още осем…Една позната само за да не обиди мъжете, им казваше: „Абе ти да не си ми вкарал само втората половина?“ Всъщност това си е егати обидата, ама има хора,…
Има едни хора, дълбоки като морето.Живеят дълбоко и надълбоко. Като сирени, пеещи без глас своите песни, и забивайки острието на тризъбеца си в невинните мекотели.Понякога не могат да дишат, нито да плуват. Също като русалки, изхвърлени на брега, свикнали с приливите и отливите и пазещи съкровено мечтите си да не останат на сушата. Виждаш в…