„Нервната жена е като нервозното кюфте – хем люти, хем ти е вкусно и не можеш да устоиш“
Днес ще си говорим за нервни жени. За онези (всички), за които се знае, че животът им е пълна лудост, но кой каза, че трябва да бъде иначе?! Тогава навярно ще ни е скучно (на нас, мъжете), пък и на тях самите…
Има жени, дето им става нервно от време на време, такива дето се изнервят само с причина и повод (поводи – дал бог) и такива, дето са си си перманентно изнервени.
„Не-нервни“ жени – Н-Я-М-А.
Страшно е, когато не знаеш защо им е нервно, а пък и тя самата не знае, ама „оправдава“ себе си с някаква своя причина, много „важна“ при това. Тогава е хубаво да не си покрай Нея.
Повечето жени им е нервно без повод, но когато се намери такъв, причините могат да са всеобятни: Не я е*ат, е*ат я, не ѝ показват уважение, показват ѝ твърде много внимание, не се съобразяват с мнението ѝ, не я питат, много я питат, не я изслушват, не я разбират, пак не я е*ат, после пък я карат да върши домакинска работа, не разбират колко ѝ е „трудно“, не знаят какво е да не можеш да избереш обувки и дрехи, с които да излезеш, не може да си купи новата (218-та) чанта, не уважават майка ѝ, не флиртуват с нея, няма желание за нищо, има прекалено голямо желание, иска точно „това“ и точно сега, после не го иска вече, карат я да ходи с метрото и рейса на работа, не я водят на Малдивите или Кабо Верде, мъжът до нея хърка и пърди, после го сменя пък новия не ѝ дава достатъчно кинти, на комшията кучето лае и дращи паркета отгоре, от другата страна пък комшиите стенат и квичат – (ееей, тези пък не им омръзна да правят секс, гадове), ох, сега пък тази бабичка как се падна баш пред мен на касата, уфф, няма да успея с всичко за това парти, що го няма сега оня идиот до мен да ми помогне малко, търси ме само да ме ч*ка, мамицата му и нерез…
Списъка е безкраен, но някой „причини“ истински ме забавляват, докато други пък искрено ме удивяват. Сетих се и за някой „оправдания“ и нервни възклицания, които съм чувал в момент на умопомрачение (исках да кажа – на нервна криза):
„Не знам какво искам, обаче знам какво не искам…Или пък си мисля, че знам? Или не знам?“
„Мен това не ме интересува, да си мислил…“, „Абе ти ще престанеш ли…?!“, „Добре де, какво искаш сега от мен…?“, „Охх,остави ме на мира, нищо не разбираш“…“
Можете да познаете нервната жена отдалеч, също както влюбената и обичаната, както вече съм писал. Гледайте за „симптоми“, дето няма как да сбъркате – разширени зеници, учестено дишане, ехидно изражение, злобен поглед, нервно почукване с пръсти по масата, постоянно въртене на ключовете, постоянно поглеждане в телефона – „ейй, тоя сега що не пише, д’е*а и тъпанара“, повишаване на тон, не иска да ви говори, говори ви, ама някак – вяло, не ви гледа в очите, гледа ви в очите, не и се яде, много и се яде, пуши и се (макар по принцип да не пуши), няма от любимите и сладки, приятелите ви са смотаняци…вие сте смотаняк, освен когато е решила, че не сте…
Някой от симптомите по-горе могат да ви подведат и да ги изтълкувате като покана за секс. Е, не са!
Съжалявам…
Нервната жена може да ви „позволи“ да я „успокоите“, само ако тя реши, но понеже така или иначе тя решава всичко, значи не ви казвам нищо ново.
Нервите при жената са нещо автентично, не хаотично. Нещо като първичен инстинкт, като хаосът предизвикан от нервната жена е понякога много приятен, но рядко. Абе не е приятен, никак даже! Какви ги говоря аз?!
Един опитен мъж, какъвто съм аз (може да се замени и със застаряващ интуит) може да улови симптомите навреме, но не е сигурно дали може да ги потуши. Зависи дали жената иска да бъде укротена, потушена, умилена или обладана. Ако не иска – никакъв опит и никакви „инструменти“ не помагат ако си реши, че иска да си остане нервна.
Може да успокоиш нервната също жена ако я из*укаш веднага на дивана или на бара, но не разчитай на „благоразположение“ вечерта в спалнята. Ако не си и „обърнал внимание“ на момента, се губи ефекта и хаоса се засилва. Нервите и се опъват, а ти ставаш основния заподозрян за всичките и „проблеми“, нерви и състояния…
Във всички други случаи, които не съм описал жените всъщност не са нервни, а само неспокойни.
Тревожността е един друг аспект, но той само подхранва нервността им.
После идва депресията…
Притесненията за бъдещето са най-сериозната им „драма“, като не пропускат винаги да се „оправдават“ с мислене за бъдещето и предполагаемостта на бъдещите проблеми, с които те нямат да имат нищо общо, повярвайте ми. Абе тежък живот водят жените, не се шегувам…
А пък като добавим към всичко по-горе и егото и тогава нещата направо се сговн*сват, ама яко!
То егото пречи и на не-нервните жени, и на мъжете и на старците,ама това е друга тема.
Само на децата не пречи, щото още им е непонятно и не се е развил този тумор.
Та, егото, драги ми читатели и последователи, в комбинация с нервите прави нещата да изглеждат наистина трагични и пословично драматични.
А ако си представите горната комбинация в смес със гордост и суета, тогава ще разберете истинската сила и мощ на хаоса
Ха сега анализирайте хаоса с „помощта“ на липсата на качества като толерантност и добронамереност иии.., добавете като подправка хормоналните ѝ „състояния“ по време на цикъл, и ще завършите цялостната картина.
В този момент осъзнах, че май без да искам изведох теоремата на „хаоса на нервната жена“.
Просто NO COMMENT…
Ало? Да, аз съм. Какво? Къде? Кога? (Пауза) Ама защо така бе Жоре? И защо не ми каза?
И какво сега? Е, как така нищо, ма ти знаеш ли какво ми „причиняваш“ с тези свои думи?! А?
…Мдааа, не ме разбираш ти мене какво ми е! Никога не си ме разбирал, само себе си гледаш.
„Но аз ти прощавам!“
Ох, толкова са благородни, така ме умиляват…че и ни „прощават“, разбираш ли?!
Цял живот се опитвам да ги разбера това „нещо“ – жените, все не мога…Докато накрая не прочетох, че жените трябвало да се обичат, не да се мъчиш да ги разбираш. Точка и удивителна!
Е, да де. Ама то и да ги обичаш, те пак са си нервни. И какво сега?!
п.с. И да знаете само, че две нервни жени са повече от една, в случай че живеете с майка и дъщеря, и да знаете също, че дъщерята на дъщерята и тя ще стане такава, така че ще станат три. Да не кажете, че не съм ви казал…Въпрос на време само. И на нерви!
И все пак по-добре с нервна жена, отколкото с две нервни жени или пък без жена.
Я к’ва глупост изръсих само…:)
п.с.2 Понеже имам вече навика всеки път да споменавам баба ми, та да ви кажа, че нея веднъж не я видях нервна, нито да си „изкарва“ нещо на дядо ми, на баща ми, на на зет си, или на мен…
Пък помня един приятел казваше: „Охх, айде да се спрете вече с тия нерви, молА ви се!“
„О времена! О нерви!“ (това беше малко в стил Цицерон)
Венцислав Димитров | Janus
11 Януари 2025
гр. Ябланица
ХРОНИКИ НА ХАОСА
