НЕДЕЛЯ…

Днес е…днес!
Най-хубавият ден от седмицата, защото другите са минали, новите не се знае дали ще дойдат, а и сега зимата дните нали са много кратки, освен че се ходи и на бачкане през седмицата. Абе…
Събудих се късно и разбрах че въобще не е късно. Усетих го просто, не защото часовника показваше малко след десет, или пък защото навън грееше високо измамното ноемврийско слънце, което търсех и издирвах над планинските хребети наоколо от дни и седмици.
Сънувал съм нещо, но не помня какво. И защо…Обаче знам че е било хубаво, защото като си мих очите и видях доволната си физиономия, а това е нещо, което почти никой не е виждал и намирал сутрин в мен…
След първата глътка кафе не се почувствах така ободрен, както лъжат в рекламите.
Мислех да повърна ама нали съм скъперник, та ми досвидя, честно казано…
Налях си водка. Представяте ли си?! В десет и тридесет преди обед?!
Може, може…Одобрих безапелационно гениалният си избор и оправдах постъпката си с нуждата.
После се сетих че е неделя, и че мога още да се излежавам. Така че продължих с водката в леглото и разгръщах страниците на снощната книга, в опит да намеря докъде бях стигнал нощес.

Неуспешно, рабира се. Реших, че като се разсъня може да повторя и да имам по-голям успех…
Станах и си направих омлет без яйца, но пък сложих ряпа, червено цвекло и добавих малко сладко от дренки – ей така, за вкус и цвят. Нали е модерно напоследък да се смесват вкусовете, за да се потопиш в букет от аромати, и дадеш на сетивата си трудната и понякога непосилна задача – да разберат какви точно съставки съдържат блюдата, и защо „аджеба“ имаш цял ден онзи кофти привкус в устата…
В този смисъл съм убеден, че никой не може да повтори рецептата, и че сам по себе си този омлет се явява върха на кулинарията – уникално по вид, вкус и абсолютно неповторимо гурме-деликатес-предястие.
Гледам – то станало обяд вече, време е за ракийка и салата.
Имам един приятел за който е свещен ритуал да си налее ракия точно по обяд.
Друг пък приятел казва, че първата ракия се пие веднага след втората бира. Иди ги разбери…
Не трябваше да ям омлета преди салатката, д`ейба. После се сетих че нямам нищо за салата, че вече използвах ряпата и дренките.
Продължавам да се чудя – кое ще „ходи“ повече след омлета, който приличаше все повече на нещо средно между овчарска салата, червен крем-карамел, агнешко печено без месо и гъбена супа с дренки…Ама беше вкусно, независимо от вида…
Избора ми се сведе до водка, ракия и вино
Знам че киселото зеле е готово и мога да си нарежа, обаче ме мързи. Неделя е.
Мен и през другите дни си ме мързи, ама чак пък толкова, нейсе…, та реших най-сетне да се възползвам от комбинацията ракия-кисело зеле-сланина-праз лук-зелева чорба-чубрица…
Тази изпитана „рецепта“ и комбинация е като запазена марка за обедно мезване по линията КнежЪ-Селановци-Мизия-Крушовица-Бутан-Козлодуй…
Неусетно е станало тъмно, а е едва ранен следобед. Пие ми се още, ще взема вече да опитам виното.
Да, ама то с туршия и кисело зеле не върви, та нарязах онзи мухлясалия кашкавал, дето е станал твърд като домашен сапун, а и на вид е долу-горе същият. Пачата малко беше почнала да намирисва, ама прегрях малко свинска мас с къри, намачках чесън отгоре и стана свежа и сочна като че все едно ушите и крачетата са си още на прасето…
Реших да си взема чашата и мезето и да седна да си ги пия на тоалетната…масичка.
За всеки случай.
Стана обичайното време да се отдам на харизмата и проницателността на инспектор Хорейшу Кейн, обаче забравих че нямам телевизор. И така се ядосах, че си налях още едно вино.
То не беше готово, бие още на шара и мътно като водата в локвата пред нас след дъжд.
Ама нали сам съм си го правил, какво ти значат тук някакви си джибри и мътилка в чашата.
Аз мъж ли съм, или какво…?!
Реших, че ако се изкъпя ще се почувствам по-добре емоционално, но нали от икономия изключвам бойлера, та сега осъзнах, че трябва да го чакам още час, а вече ми се доспиваше. Егати дългия ден…
Ще се къпя утре, като стана. И без това казват, че не било полезно много да се къпе често човек, та утре стават точно 10 дни. Сигурно съм толкоз здрав, щото спазвам препоръките и съветите.
Обещах си тази нощ да не сънувам.
Ще ви пиша утре как е било. Знам, че ще е понеделник и ще трябва да ставам рано, но ако имам късмет да не си сложа крем за бръснене вместо паста на четката за зъби, значи съм успял да заспя и да се наспя.
Баси, ходи ми се на морето, мамка му…
С тази мисъл заспах, знам го със сигурност.

коментари