„SHIT HAPPENS”… | ЗА ЙОГИТЕ, МОРЕТО И НУДИЗМЪТ (18+ !UNCENSORED!)

Това йогите са с много слаба психика, да знаете…
Историите, които ще ви разкажа ми се случиха вчера – Събота, в рамките само на няколко часа. Реално обаче, може да се случат на всеки, и по всяко време…

Денят започна както обикновено и по нищо не личеше, че ще остане в историята като един от „онези“ паметни дни, оставящи трайна следа и ярък спомен в живота ни.
Станах точно в 5:30, посрещнах изгрева, пиейки първото си кафе на „кърмата на потъналият кораб“ и наслаждавайки се на тишината на утрото, празният плаж и спокойствието, което се реееше над гората и още спящият къмпинг.
След като ми стана навик да „закусвам“ с мастика, реших да провокирам сервитьора на барчето под нас с една странна поръчка в 7:35 – „Добро утро, една мастика и едно кафе, моля.“
Шок! Той вероятно си помисли, че се шегувам. Погледът и интонацията ми обаче бяха недвусмислени, и изразяваха ясно желанието, нуждата и непоколебимостта ми.
Ако беше по социалистическо време, и ако всички не страдаха от ограниченията и последствията от пандемията, вероятно можеше да ми откаже да ми сервира алкохол в толкова ранен час, обаче тоталното отсъствие на туристи и нуждата да оцелеят и се справят с таксите за концесията, си каза думата. За около 2 минути и половина момчето се върна с поръчката ми и даже мисля, че в погледа му намерих „разбиране“, ако не и подкрепа. Да, почти виждах, че е готов да сподели с мен анасоновият елексир. Може би просто не беше разсънен, или пък му беше твърде рано. Не знам..
В момента в който изпих мастиката (кафето си гo взех „To go”), реших да се поразходя по брега. Никога не съм бил от тичащите по плажа, но винаги съм обичал дългите разходки. Сега осъзнавам, че това може би не беше най-мъдрото и правилно решение, което съм можел да взема. Не се прибрах директно в караваната, амии…
Преди време се смеех и се чудех на оня пич, дето описваше в подробности случката му с „острата нужда“, насирането и готината мацка в асансьора, даже съм се чудел дали е реална…
Е, в моята история отсъства художественият образ и лиричният герой на готината мацка, но затова пък има други персонажи, незаслужаващи участта си от тази съдбоносна събота.
Съчувствам им най-дълбоко и искрено…Даже съм готов да им се извиня!
Ще опитам да въведа и вас възможно най-плавно и безболезнено в събитията, които последваха.

На около триста метра нагоре по плажа в дясно са разположени едни от най-прекрасните дюни, които съм виждал по черноморието. Може би само тези на Арапя и Аркутино могат да се „мерят“ по красота с тях. Пясъчни хълмчета, с избуяли зелени остри треви, изникнали като минно поле, сред този оазис от красотата на Странджа. Мараня от фини изпарения се носят ефирно над купчините едър, и в същото време някак фин пясък, още леко хрупкав и скърцащ от нощната морска влага…
Точно на 50 метра от тях (дюните), получих ясен сигнал за „атака“ в задната ниска част на тила, там където свършва гръбначният стълб. Разбирай – почти ми „изтекоха водите“, така се почувствах – все едно съм се насрал, но явно още не бях…
По принцип си ходя без бельо по морето, само по бермуди, които когато се наложеше минаваха и за бански. Притичах към дюните, леко приклекващ и с притискащи се едно-в-друго бедра, досущ като гросмайстор преди световен шампионат по шах, ограничаващ до колкото мога разтварянето на кратера и изригването на „лавата“.
„Лава“, защото усещах горещината и парещата болка, предизвикани от предстоящото „чекиране“ на изхода на порцията извънредно люти чушки, които снощи умело комбинирах с диня, печена царевица, яйца по панагюрски с много чесън и натрошено сирене…Предствете си, ако можете.

Почувствах се късметлия, че можех да се изходя на воля и въздух, несмущаван от никого и наслаждавайки се на прекрасната гледка на бурните вълни, биещи се стремглаво в брега и скалите. А звука, който предизвикваха беше просто едно от най-хубавите неща, които могат да чуят ушите ни. Представете си тишината на утрото, крещящи чайки и грохот от разбиващи се в скалите вълни…
Е да, ама има и други шумове, които се намесиха в тази идилична картина. Представете си канонада от залпове от 120 мм. оръдия, в същото време на пресекулки се чува пърпорене на задавен мотор на Ява 125 куб.см., и прекъсван от време на време от ясните гърмежи на празнични фойерверки, съпроводени с „джвакащият“ звук от бавна стъпка на джапанка, стъпала в кална локва.
И това в продължение на около половин минута, и със сигурност не идваше откъм морето…
Звукът е нищо, в сравнения с пораженията и големината на кратера, които нанесе 30-секундната „бомбардировка“….Ако под мене не беше пясък, със сигурност щяха да останат само руини, разруха и развалини. Разрушение е слаба дума. Поражение – също.

После дойде облекчението. Блаженството.
Не смеех да погледна, но въпреки парещата горещина на „изхода“, вече усещах топлината по краката ми. Джани (така наричам на галено „патладжанчето“ си), се беше „спасил“, като малко преди да бъде отнесен от взривната вълна, се беше понадигнал от вътрешното стимулиране на простатата, получил несексуално-предизвикана частична ерекция, и така „отърва кожата“(Мъжете знаят за какво говоря и какво имам предвид).

Едва след това дойде миризмата…
Всичко беше замлъкнало и умълчано, някак притихнало и спотаено. Само зелените мухи пристигаха и пикираха в стремглава атака за „съкровището“ от снощната ми вечеря.
Дори чайките, които са известни като „морските лешояди“ и по принцип не отказват нито прясна, нито отработебна „храна“, този път бяха изчезнали „яко дим“ в другият край на залива.
Така не ми е лютяло на очите никога, а толкова остра и токсична миризма не съм усещал дори когато бях свинар в поделение в казармата, и за наказание често ме пращаха да почиствам екирисажа.

Последствията…
С насълзени очи видях какво бях „причнил“, и разбрах защо всичко изведнъж така утихна, дори морето и вълните.
Накрая почувствал се почти герой, трябваше да се обърна и да се „порадвам“ на погрома, който сторих на дюните, както и да се уверя, че няма някое излязло черво (не че щях да мога да си го прибера). Безформени остатъци от царевица, несмлени парченца Noodles, приличащи на малки гладни глисти, семки от люти чушки и диня, примесени с пясък, начупени миди и засъхнали водорасли образуваха странна смес, разпръсната в диаметър около метър, и залепнала почти перманентно по глезени, прасци, дупе, задна част на бедрата, тестиси, дори по гърба…

Не само моите очи обаче бяха насълзени…
Точно зад мен, група хора упражняващи йога (предимно жени), бяха замлъкнали в транс и дълбоко прозрение (или пък привидение), което получиха. Със сигурност не бе помирение, нито вдъхновение…Представете си 15-на души, последвали своят гуру който приличаше повече на Шинеъд О’Конър, отколкото на Робин Шарма, седнали в поза „медитация“ на своите килимчета, притворили очи срещу издигащото се слънце, срещнали палец с безименен пръст и вече само на една невидима малка крачка от съвършенството на мига, на сливането на душата, тялото и природата в едно…И изведнъж от нищото се появява изгорелият розов задник на застаряващ нудист, „разрушител“ на надеждите им за възвисение в уединение…
Ами – не, не мога да опиша това, което се четеше по лицата им. Не удивление, не учудване, не обида…Болка! Най-дълбока и истинска БОЛКА!
Да станеш преди изгрев…с толкова много чистота в душата и надежда…надежда…

Извинявам се, но пак ще цитирам Йовков: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже….!“
И вместо просветление и докосване до бог, да станеш неволен свидетел, почти пряк участник в такава гротескна сцена. Да видиш с очите си и да усетиш толкова осезаемо с обонянието си, как някой друг успява буквално“ да се „пречисти, но не и ти…
Тогава (вчера) не си дадох ясна сметка за травмите и пораженията, които им нанесох. И после що са им лабилни нервите?!
Точно това явно съм имал в предвид, като казах че не само моите очи бяха насълзени…

По-големият шок дойде после, когато аз внезапно осъзнах, че водата беше на около 30-на метра от мен, а растителността беше предимно бодлива и иглолистна, явно трябваше да „дефилирам“ и да мина през пречистваща и дезинфекцираща процедура в морето, разбрах, че друга опция просто нямах…Не беше лесно, само да кажа. Да отмия „всичко това“ ми костваше много усилия и отне повече време, отколкото си мислех…
Мисля, че това беше краят за тях.
Краят на надеждите им за душевно просветление в тази тиха и ясна юнска утрин. Чудех се само дали искат да ме линчуват, или пък да ме поощрят и похвалят. Не чух ръкопляскания, но не чух и никакъв друг звук. Притинали и смирени, обаче ми се струва загубили своето типично хладнокръвие…
Толкова много мъка за едни, и радост и облекчение за други. И – да, леко съм благодарен, че никой от тях не извади телефон или фотоапарат, за да увековечи и документира „погромът над дюните на Ахтопол“. Сигурен съм, че някой щеше да стане много популярен след подобен „репортаж“, и определено нямам съмнения, че това щях да съм аз…

Същият следобед…
Почувствал се „пречистен“ почти до съвършенство, реших този следобед да си залича „разликата“ и да почета малко книга на нудисткия плаж…Каква ти книга, какво четене?!
Тогава още не знаех, че този тройно-критичен (предимно за другите) ден, има други планове за мен, както и че има какво още да ми „предложи“…
Няма да влизам в дълбоки подробности за контрастите, които видях на един от малкото оцелели автентични нудистки плажове по черноморието ни. Няма да казвам и, че е богохулство да ходиш с бански там, при все че нудизмът ни връща онова, което ни отне урбанизацията, както и че ни дава усещането за свобода, освен топлата и чиста връзка с природата. Всеки решава сам за себе си, ама все едно аз да се съблека по патка на общественият плаж. Патетично и цинично е!
Ще визирам две случки, случили се в разстояние само на ½ час, които ясно показват неналичието на връзка между голото тяло и мъжката ерекция, както и че не всичко което лежи голо му се ебе, или те възбужда и кара, да ти се доебе!
Тъкмо излязох от водата, разпръснах нужната доза чар, пооостанах прав да се подсуша и се канех да си отворя недочетената книга, и изведнъж пред мен взе да се перчи един мухльо, който се опитваше да покаже мъжественост, ама не влизаше във водата, тариката му с тарикат, да го питам къде щяха да му се скрият стафидките и кочанчето…
Та този моля ви се, се разхождаше наперено и показвашче полу-еректирал кочано-фалос, искайки да внуши на „публиката“, че това е нормалното му състояние…Разбрал измамата, мислех да я неглижирам и да оставя съдбата, жените и живота да се погрижат за останалото.
Е да, ама като мина три пъти така и се ядосах…
Полежах, полежах, огледах се наоколо и открих всеобщото неодобрение от демонстративното му поведение…И тръгнах в „атака“!
Обърнах се по корем, поотърках „Джани“ в горещия пясък, в съзнанието ми се изредиха култови сцени и спомени, оставени ми като дълбоки, но радостни рани, от „големи“ и истински жени, и така „пощурях“…Че като ми се напълни оня ми ти хуй с кръв, като изпъкнаха едни ти ми вени, така пулсиращи че изстрелваха полепналият пясък на десетки метри в диаметър. Главата му придоби размерите на средно голяма презряла кайсия…Тестисите, натежали от дългото възъдржание, сега бяха като колелата на заредени оръдия
И се изправих!

Никога не съм се имал за много надарен, но вчера какво ми стана, не знам. Все едно не бях аз. Явно алфа-мъжкарят в мен проговори и бях готов да доминирам пред женските, макар и без явно намерение да впечатлявам, камо ли пък оплождам някоя. Виж, за онождане може и да се навия, ама трябва много да „ми се моли“…
Природа бе, просто природа. Еволюция! Каква ти еволюция, направо настана революция.
Няма да коментирам хихиканията и подигравките, навярно по мой адрес. Не че и друг път не е имало еректирали фалоси на нудисткия плаж, ама така открито да „воюват“ двама, единият акула, другият миловиден делфин – скоро явно не са виждали.
За мен „утехата“ и признанието (може и призвание), дойде от съвсем близо. Един старец през една скала разстояние се надигна, погледна ме и съвсем естествено въздъхна, вероятно усетил внезапна носталгия по своята младост, изпусна: „Евала момче“. Не че аз бях много млад…
През призмата обаче на неговите 70+, аз наистина си изглеждах „момче“, а вярвайте ми и той имаше какво да покаже, макар сега „това“ да висеше леко безпомощно до средата на бедрата му…
Тук вече изпитах гордост, при все че не получих възхвалата и комплиментите от жена.
Първо – защото ме нарекоха момче, и второ – защото приех това някак като признание, за моята мъжественост, която обаче знаех че няма нищо общо с „онова“ другото – мъжкарството.
Да, тогава разбрах един от проблемите на днешното общество. Мъже много, но няма мъжкари…

Другият „индивид“ се оттегли пораженчески и според мен до края на почивката щеше да си седи завит с кърпа, или най-много да ходеше с широки бански на общественият плаж, където можеше да заблуди всеки и всяка. Това му харесвам на нудизма – няма скрито покрито. Всичко е явно, ясно и точно. Без изненади. И оценяваш достойнствата и преценяваш „резултата“ задължително след като излезе от водата. За да се знае…

След тази случка, двойката най-близо до мен, освен че беше буквално вече на една ръка разстояние, сякаш искаха да си станем още по-близки, демек ако може само на един хуй разстояние…Изведнъж се държахме така, сякаш все едно се познавахме отдавна, и като че всички бариери бяха паднали. С жестове, мимики и пози, мацката сякаш искаше да ми каже за мъжът до нея – А, този ли? Той ми е само приятел…Вероятно съм впечатлил неволно и нея, не само стареца
Та същата тази жена, изведнъж реши да си оправя кърпата, гърбом към мене…На един хйу разстояние. Момчето изглеждаше нямаше против и се държеше леко инфантилно, освен незаинтересовано.
Та мацката не клекна, както би било редно, а се наведе…Не знаех че да се изтръска и опъне кърпата отнема толкова време. На мен ми се стори около 20-на минути…А може и да ме е напекло вече по онова време. При всички случаи обаче беше достатъчно дълго време, за да се въздбуди, започне и да свърши един „загорял“ (и не само от слънцето) мъж.

Вероятно очакваше с тези си демонстрации да ме провокира и да предизвика отново у мен ерекция, целейки така да се наслади на ефекта от собственият си чар, неустоимост и успешно разпръскване на феромони. На друго така или иначе нямаше как да се наслади, но явно и тя имаше нужда от призвание (или признание), за неустоимия си чар и сексапил..
Обаче – калъч! Джани не реагира. Не прояви никакви признаци на живот, въпреки внезапно открилите се възможности и гледки пред него, както и така-примамливата „перспектива“…
Представете си, как навлизате рязко в гъста гора, опасана с лиани и гъста разстителност…И без да протягате ръка, как тези шубраци се отварят пред вас дори без да изричате вълшебните дуички пред пещерата – „Сезам, отвори се!“
Не знам как да го обясня, но за миг пред мен се разкри цялото великолепие на природата, а гората – своите тайни. Катерици заподскачаха по дърветата, влизаха и излизаха от хралупите, мед капеше от дървесните кошери, а върховете на човките на малки птички се показваха от цепнатините на корите под хралупите…
Как да ви кажа, мисля че (д)ефектът от тази демонстрация обаче за мен беше че за момент се почувствах като студент в 4-ти курс медицина, и че изучавам усилено гинекология.
Почувствах се повече като възхитен орнитолог, открил формата на клюна на нова, непозната за него птичка, или на опитен лесовъд, изведнъж видял дори и невидимото в джунглата, отколкото като алфа-мъжкар, избран да задоволи/оплоди разгонената женска.
Нямаше тайни, нямаше скрити „уловки“, нямаше я и прикритата суета на гузната съвест, нито неудобство, или пък сконфузена срамота. Само природа. Много природа.
Е, да, ама на мен размножителният ми период приключи още след раждането на четвъртото ми дете, и ако исках да доминирам над другите мъжкари, беше за да ги „накажа“ за тяхната самоувереност, младост и липса на опит. И друго – от опит знам, че секс на плажа пред публика обикновено е обречен на фиаско, освен ако публиката не са морето, вълните и винаги гладните чайки. В такива случаи по-добре да се усамотя и да „разбия хайвера“ на „видрата“ Джани, отколкото да се „предам“ и отдам на изкушенията…

Така че – свирих „отбой“ и дезертирах. Взех със себе си натрупаният опит, знания и призвания, и досущ като високопланинска коза се изкатерих по острите зъбери и се прибрах да лекувам с мастика изтормозената си психика.

И от тези две случки на плажа си извадих изводи:
Първо – че не всичко, което излъчва феромони, женски чар и сексапил може да ме накара да се възбудя. Второ – че като ми се предлагат „лесно“ и без битка, някак не ми е интересно.
Трето – че все още мога да контролирам емоциите и ерекцията си. Незнайно докога, но това ме кара да се чувствам някак по-уверен…доминиращ. Мъжествен…Надявам се и мъжкар!
Дай-боже още дълги години.

Помните ли култовата реплика Non pishura contra vetero? Е, от вчера насам вече зная и другата – („Don’t acando contra sea”). Не знаеш колко болка може да донесе някому това…
Знам едно обаче – че ако някога попадна в ситуация, подобна на тази от сутринта, никога повече няма да акам с лице към морето, и с гръб към дюните.
Надявам се също, в оставащите дни някой от тези 15-на души да не ме разпознае, ако въобще „оцелееят“ и се възстановят от преживеният шок.
Ей, това йогите са с много слаба психика, да знаете…

Янус
Юни 2020,
Ах’топол

коментари