АЗ ИСКАМ ДА СЕ БУДЯ ВСЕ ТАКА | УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА

„Идвала ли е при теб в полунощ жена?
Не да я прегърнеш…Да те пита дали ти е студено. Гладен ли си? Защо прашинките в очите си таиш? Да ти пожелае лека нощ и да спиш спокоен.
Събуждал ли си се до тази жена? В душата ти да е черен облак, а тя да се усмихва. Да ти казва: „и това ще мине!“
Виждал ли си някога жена, да отстоява всички бури в живота и вместо да си тръгва, да казва:
“ С теб съм! Ще остана!“
A тя? Точно таз жена! Тя не иска нищо в замяна!
Достатъчно й е да я погледнеш в очите.
Да не й говориш, а да я прочиташ, защото тя е твоята опора!
Ако срещнеш тази жена, да знаеш, че е тя!
До последния си дъх ще те обича!
И е само твоя!“

(Откъс от “ Приличаш ми на щастие“ на Ирина Габровска)

Не, не искам да знае с колко захар си пия кафето!
Просто искам да се будя все „така“…
Замаян от аромата на фин парфюм и от усещането за ЖЕНА, витаещо във въздуха и останало след нея…
Тръгнала си безмълвно и неочаквано, също тъй както тихо и неусетно е дошла.
Не помня образа ѝ, само силуета. Навярно жал било ѝ е да ме буди…?!
Тялото ми се гърчеше в конвулсии от страст и изгаряше в загасващата жар, като навсякъде имаше следи от мигли, нокти и коси, с които милвала ме е тъй нежно, навярно без дори да ме докосва…
Не, червило нямаше. ТЯ никога не ползваше червило.
Ръцете ми галеха невидимият отпечатък по чаршафите, а устата ми още имаше нейният вкус. Кога ме е целунала – не знам…
В мрачната и дъждовна съботна утрин, в затъмнената стая, като букет от свежо-набрани полски цветя се разстилаше онази ефирна „мараня“ и свеж полъх.
Носеше се онова специално и неповторимо усещане…
Усещане за ЖЕНА.
Хем богиня, хем истинска…
Дива, но някак нежна…
Плаха и неуверена, но силна и горда…
Спокойна на вид, но страстна и пламенна отвътре…
С очи на кошута, устни от жар, коса от коприна и тяло на самодива…
Усещането, което кара дори неверникът да вярва, слепецът да вижда, куцият да танцува, и глухият да чува…
Не, не искам да знае с колко захар си пия кафето!
Аз просто искам да се будя все така…
Сам, но не самотен. Защото ТЯ е тук!

коментари