САМОДИВА… | ТИ ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ИСТИНСКА ЖЕНА, AMIGO?!

САМОДИВА….

„Не ме целувай ти, недей…
𝓐ко е една целувката, ще бъде толкова излишна
Не ме люби, ако за кратко ще е…
𝓐 аз ще искам да не спираш, и да започваш отначало.
Без дъх да ме оставяш, без мисли и без глас
𝓐 може би дори без тяло…”

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!
Жена, която бълва огън, от която блика страст и е цялата копнеж? Която в нощите ти идва без да си я викал и си тръгва също толкоз ненадейно?
Жена, която иска да обичаш само нея и която може да убие всяка, що даже само мисли си за теб?
Изглежда дива, яростна и гневна, а е всъщност мила, трепетна и нежна.
С тяло на мръсница, сърце на богиня и душа на девица.
Жена, която можеш да запалиш и без огън и барут, но само ако носиш от „онази“ жар във себе си?!

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!
Да знае, че не ти е първата, но че ще ти бъде последната!
Единствената отсега нататък, и никога просто „една от всичките“!
Да иска всичко или нищо, но да е толкоз горда, че да не проси милостиня.
Да моли – да не умее, да чака – да не желае. Или ще си ти, и само ти, сега и нито ден по-късно, или ще е….никой друг!
Защото тебе е избрало нейното сърце, и само в тебе тя намира пристанище за разбитата си на трески душа и за удавените чувства от миналите и крушения.
Жена, която идва в съня ти като самодива на арабска кобила…с огън в косите, бяла роба на тънката шия и пуслиращата и гръд, и дълбоки, влажни, изгарящи очи.
С търсещи ръце да роши косите ти и с треперещи колене да се отпусне в непокоя на скута ти…
А денем е единствена и неподправена, блуждаеща без цел и без посока докато не те намери…Надянала връз себе си тишината на утрото, тъгата на изгрева и скрила се зад ежедневната си маска.
Жена, без която си скитник и ни денем ни нощем не можеш да дишаш, ни даже да плачеш…И нито да започнеш, нито да приключиш с този пъзел, наречен житейски маскарад, докато не я откриеш в купчината еднакви парчета от тела на безценица и души на килограм.
Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?
Да пали устните ти с огън дори и през стъкло, и да изгаря сърцето ти през океани, с онзи ниен поглед …на пощуряла и волна кошута.
Жена, която може да е твоя само ако я познаеш истински и която иска първо да познае и обладае душата ти, а после да владее тялото и мислите ти, без ти да можеш и дори да искаш, да окажеш и най-малка съпротива.
Като вампир на чувства и емоции, изпиваща до капка всяка твоя клетка, фибра, хромозом…
Като тайуфуни, с нежни имена…
Не просто ЖЕНА!
Това е ТЯ!

Model: Stefania Kocheva
Photo © Christophe Flemin

15 февруари

гр. Ябланица
(Янус)

коментари