НОСТАЛГИЯ ПО ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ… | ЧЕТИВО (НЕ) САМО ЗА ЖЕНИ

За „онези мъже“…и понеже Ти обещах

Има една „порода“ МЪЖЕ, които макар и рядко, все още се срещат…Толкова рядка порода, чак екзотична, даже може да се каже и архаична!
В днешно време повечето представители на мъжкия пол (а и на женския) трудно ще ме разберат за какво им говоря и пиша. А пък защо искам да пиша за това, само единици знаят. Моите читатели обаче имат чисто светоусещане и дълбока душевност и сенситивност, способна все още да направи разликата, както и да олицетворят и дадат живот на един такъв митичен образ. Някой даже го помнят, други навярно го търсят…

Помните ли „онези“ мъже, които навремето можеха да ви накарат да се развълнувате само с присъствието си?! От енергията, аурата и мъжеството, които лъхат от тях… От казаната дума, и от всичко, което следваше от това! От лъхащото на джентълментсвто и мъжкарско поведение, от изисканите маниери и от способността си да дават, а не предимно да консумират.
От стила по който се обличаха. От начина по който изглеждаха…От осанката им!
Чувства, изтънченост, финес, елегатност…емоции и страсти, изливащи се и извиращи от тях с такава сила… бурно, мощно и неудържимо. Също както природата не може да озапти лавата и водопада, така и ТЕ те оставят бесилен, безмълвен и безпомощен…
Не можеш и не искаш да ги спреш, не можеш да им устоиш, не можеш и да спреш да се вълнуваш от мисълта и спомена от първата ти среща с тях…И искаш още, и още, и още…
Развиваш абстиненция и на мига разбираш..неее, усещаш с всички свои сетива, че срещу теб стои мъж. Изтъкан от плът и кръв и изваян от бог. Като баща на божество. Титан!
Поети и моряци, леяри и обущари…Верни и отговорни бащи и съпрузи, непреклонни и истиснки, нежни и пламенни любовници, смели и безстрашни родолюбци и патриоти..
МЪЖЕ, които се изправяха с голи гърди на барикадите и пред врага, и които даваха в жертва живота си, ако някой ги засегне, поругае или обиди честта им.
Да! Чест!
Това е думата която отличава истинският мъж от инфантилният келеш, пораснал в руслото на майка си, и обграден от малък от вещи и удобства. Неспособен да чувства, неможещ да обича, необичащ да дава, а свикнал само да получава…
Няма да пиша за честта на войника, защото и т. наречената „военна повинност“ беше опорочена и извратена, но поне в по-голямата си част възпитаваше у мъжа дисциплина, чест, достойнство, лоялност, преданост, отговорност…Мъжество и мъжкарство!
Качества, които стават все „по-кът“…Трудно откриваеми и разпознаваеми в непорасналите никога момченца и мамини синченца…

А знаете ли, помните ли…, че тези „истинските“мъже в душата и сърцето си всъщност са много чувствителни. „Чупливи“ и страдащи, на които обвивката и „черупката“ им е толкова непрозрачна и ефирна, тънка като паяжина, че не можеш да видиш и надникнеш през нея, но може да я скъсаш само ако я докоснеш с груба дума дори…И че ако усещаш вибрациите им и ако „нацелиш“ правилната честота, ще разбереш че те СА и винаги ще си остават мъже. Просто родени МЪЖЕ, които някога са били деца, но въпреки всичко и всички могат много-силно да обичат, да чувстват и любят, без това да им пречи да бъдат мъжкари, и без да е нужно да са „алфа“ такива.
Мъже, за които честта и думата струват повече от всички „блага“ и състояния.
Мъже, за които любовта и революцията са начин на живот. Смисъл и безценен дар, а не фарс, цел и поза.
Мъже, за коѝто майката е свято нещо. Икона, а не неизчерпаем извор на средства и крило, изпод което някой така и не излизат…
Мъже, за коѝто жената е родена за да бъде жена, не домакиня, слугиня и курва.
Мъже, коѝто макар и късно осъзнават че не е нужно да я разбират, защото тя винаги е права.
Мъже, коѝто просто да я обичат! Могат. Знаят как…И искат!

Не, няма да се разливам с примери и сравнения.
Имах един монолог за „ИСТИНСКАТА ЖЕНА, АМИГО…“. Искаше ми се да напиша за истинските мъже, защото в днешно време този образ някак се позагуби и сля в общата помия и клоака, изливаща се в мръсния канал и оттам в морето на безчувствие, безхаберие, суета и „безмъжественост“. Море … безкраен океан от никога непораснали момчета, а не скали и колоси. Изправени мъжествено и посрещащи гордо и самоотвержено трудностите и бурните вълни на живота, и които изглеждат като исполини и на вид неодушевени, а отвътре дишат…чувстват…обичат, и пазят свято тайните на поколенията и чудесата на вселената.
Да, защото вълните, бурите и трудностите отнасят и отмиват дори и камъка, малко по-малко, но така извайват и оформят най-колоритните и релефни картини и скулптури, и остават гранитните осанки на най-издържливите скали… Груби на външен вид, но фини и някак грациозни отвътре.
Исполини с женска душевност, но разпръскващи силни мъжки феромони, а не измислена аура от напомпаната им и релефна, но куха физическа „сила“ и ссърца и души пълни с вакум, вместо с кръв

Пожелавам ви, да „ви се случи“ такъв МЪЖ! Поне веднъж в живота…
Който го е срещнал но загубил, да го помни. Който го съпътства и прегръща, да не го пуща!

Аз имам такива приятели. Даже имам приятели жени, повече МЪЖЕ, от повечето „мъже“…


Янус,

Юли 2020, Ябланица

коментари