„ЛЮБОВТА Е ЗАНИМАНИЕ САМОТНО…“

Днес получих задание да пиша за Любовта. Не знам как и защо стана така, но от едно чуждо издателство решиха, че аз точно съм човека, който трябва с малко думи и без цитати да опише това „състояние“. Вероятно са чели нещо мое, някога, някъде…
Голяма чест и признание, дано съм ги заслужил или заслужа!?
Да не бъдело дълго – не повече от две-три страници, да нямало патетични клишета, да бъдело от кратки и „прости“ изречения, в които да нямало прозаичност, а само моята гледна точка и категоричност, и най-важното – да бъдело различно. Това с „кратките и прости изречения“ не знам как и дали ще ми се получи…
Като го прочетял човек, да можел да си отговори на въпросите, на които не намирал отговор другаде, и да не се лутал в милионите подобни описания, цитати, сравнения и метафори…
Признавам, не е съвсем лесна задача. Така че ще пиша по усет и интуиция. От призмата на собствените си чувства, усещания и състояния, през които съм преминавал и преживявал.

Вчера четох коментар под стихове, написани преди време от любима моя Авторка, чиято поезия винаги застава като буца в гърлото ми. Дълбока, тежка, тъжна, изстрадана поезия. Красиви думи написани от истинска ЖЕНА, облечени в мрачни слова, убийствена мъка, и родени от болката на нейното и милоиони други ранени сърца.
Безкръвна изглежда тъгата, но водеща по кървава пътека към самотата. Към отчаяние. Към отчуждение…
Та в тези коментари прочетох най-краткото и точно описание, което да ми послужи едновременно като заглавие и слоган – „Любовта е занимание самотно“! Това е и единственият цитат, който ще използвам и то е за да „стъпя“ на нещо, за основа на моето експозе!
И за да следвам препоръките и съветите на изданието, пожелало моят анализ, и за да се придържам към формата, стила и размера на текста, ще се опитам да подкрепя, обоснова и „облека“ тази толкова кратка, но до болка вярна максима. Дотук с въведението.

Любовта идва „случайно“ и ненадейно, „протича“ непредвидимо и приключва болезнено и неконтролируемо. Винаги!
Любовта не приема и не се съобразява с аргументи, фактори, възрастови, полови, религиозни, политически, расови и/или други различия или прилики. Точка.
Любовта винаги завършва опустошително, поне за онзи, който е обичал. Обичаният обикновено не знае и не може да разбере какво е почувствал, чувства сега и ще чувства другият занапред.
Няма двама души, които са се обичали еднакво силно, няма такова понятие като „споделена“ любов. Не я търсете! Има взаимност на чувствата, но няма равнопоставеност, и не е нужно да има. Иначе няма да е любов.
Химията и физиката са катализатор на Любовта, другото (зрителните, вкусовите и въобще всички сетивни възприятия) са функция на мозъка, който бива обладан, възбуден и манипулиран от молекулите, образували се ТОЧНО от този „субект“ на бушуващите ни страсти. Мозъкът се препрограмира да чувства, да мисли, да усеща и да командва действията ни и обикновено не можем, или ни е много трудно да противодействаме на тази сила. Няма формула за разбиването на атомите на тази смес, няма и ваксина и противоотрова. Точка.
Любовта е състояние. Възприятие и възхваляване. Проекция на нас самите, която търсим и проектираме у другият.
Любовта няма форма, вид и душа, само присъствие. Като беззвучно и безмълвно дихание, без мирис и цвят, но както усещаме свежия въздух в планината, така можем да разпознаем когато някъде присъства Любовта, и да усетим влюбеният и обичащ човек. На обичаният не винаги му личи, даже по-скоро – не! На обичащият – винаги!
Обаче докоснеш ли го грубо, с думи, жестове, действия или ако го неглижираш, става като пеперудения прашец по крилете. Способността му да лети изчезва. Все едно угасва и нещо в него се прекършва. Умира. Жизнените му сокове изтичат, крилете му ги няма, музата му се е изпарила.
Любовта е красива илюзия. Въображение. Невидимо присъствие. Не може да се види или пипне, но може да се усети и почувства,
Любовта винаги приключва трагично. Или пък комично?! Но приключва. Неоспорим fuckt, за съжаление. Понякога тихо и безмълвно, понякога гръмко и буреносно, но винаги нанася травми и трайни поражения, които не влизат в класификатора на ТЕЛК. Без изключения.
Понякога се трансформира в друго измерение – неподозирана сила, духовност, възвишеност, …но винаги води до опустошение, макар и невидимо за другите.
Богат е този който е обичал, било то прост или умник, нищо че след „Нея“ остава пуст. Празен. Уж по-умен, но всъщност чувствайки се адски глупаво и глупав. Това „богатство“ не е достъпно всекиму – само на „избраните“, и това е привилегия на малцината, които не са обличали Любовта в рамки, изисквания, условия и критерии. Обичали са без да знаят защо. Давали са, без да искат. Без да търсят. Без да чакат или очакват. Е, не казвам че е лесно, не казвам и че е възможно…Но си струва човек да опита. И да не спира да опитва…
Стига ни да прочетем или видим и чуем любовните истории на всички класици и романтици, превъплътени в картини, поезия, проза и музика, и довели до създаването на най-големите шедьоври в живота, изкуството и историята на човечеството, за да разберем, че „Тя“ – любовта е „виновна“ за всичко. Че Любовта вдъхновява, мотивира и окрилява както нищо друго на света.
А питали ли сме се – защо?!
Да, когато обичаме може и да рисуваме образи, да описваме с най-красивите епитети и да придаваме качества и ценности, които другият не притежава, но това прави с нас Любовта – Прави го красив в очите ни. Перфектен. Изключителен. Неподражаем. Създава образ, който трудно можем да си представим че някога бихме заменили, знаейки (тогава), че няма как да има негов „заместник“. Не е възможно просто да съществува някой, по-съвършен от „нея“ или „него“! Нали?!
Рисувайки един съвършен образ, почти митичен, ние сме готови на всякакви налудничави крайности, откровени глупости и невъзможни жестове и постъпки, само за да му придадем онова очарование на божество. Прекрасно е, когато човек се чувства „така“. Знам, че сте го изпитвали поне веднъж…
Не, не казах че е вярно, че човек обича само веднъж „истински“. Често обаче чувството „след това“ е толкова разгромяващо, толкова обезличаващо ни и изпитвайки пределите и границите на емоционалността ни, толкова изпразващо ни откъм „живец“, страст и енергичност, че се налага „в движение“ да осъзнаваме колко тежки, трайни и трансформиращи ще са последиците.
Въпросът е, че докато „ни се случва“ не можем да мислим за това до какво и докъде ще ни доведе това вълнение, това състояние, това измамно усещане за съвършенство. Измамно, но прекрасно.
Веднъж обичаме тихо, веднъж шумно и „бурно“. Често обичаме някого виртуално, без да сме го виждали и дори познаваме лично, но усещайки го. Заради това, което е! Искаме да лекуваме раните му и да целуваме устните му, да отнемаме от болката му. Да го радваме. Да го утешим.
Понякога се влюбваме мигновено, понякога след време…Но винаги в точният момент. Не винаги обаче в „правилният“ човек. И какво от „това“?! Както вече писах – това не зависи от нас! Не зависи и от него. Вселената има своите „правила“ и не ни среща с никой случайно и не ни влюбва в никой без причина. Дали ще ни даде сила, дали урок – въпрос на гледна точка, интрерпретации и последствия. Да, последствиятата показват какво ни е „дала“ и какво ни е „взела“ тази Любов.
Вяра или недоверие. Страст или бездушие. Сила или слабост. Вдъхновение или апатия. „Победа“ или поражение. Кой ти мисли за последствията обаче, когато обича?! Дори да знае че „после“ ще е разкъсан, съкрушен, обезверен, унизен…Той просто ОБИЧА!
Обичаме всеки, с който сме били. Щом сме му се отдали и това не е било внезапен порив и в следствие на някокво количество алкохол, внезапна нужда, моментна страст, или „просто“ сексуален порив и нагон. Не можеш да се отдадеш някому, без да го обичаш. Но можеш да обичаш и без да му се отдадеш физически. Душата ти щом е обладана от него или нея, това ако не е отдаване?!
Обичали сме, обичаме и ще обичаме и хора, с които не сме „били“. Не знам дали е добре да знаят, може би не…макар че това е твърде егоистично – да отнемаш някому радостта и вълнението от това, да знае че е нечие вдъхновение, муза, смисъл на живот. Радост!
Не говорим за „харесване“, това е задължително условие без което няма как да „продължим“…
Да, „Любовта е занимание самотно“!
Защото в Любовта е смисъла на жалкото ни съществуване. Факт е, че ни кара да изглеждаме смешно, нелепо и налудничаво дори, но без „Нея“ си е чисто биту́ване и слугу́ване.
Да, Любовта ни прави посланици, иначе сме просто „слуги́“ на живота. Без смисъл, без цел, без посока. И не се опитвайте да ме оборвате с аргументи като създаването на дом, грижата за деца, състояние, сигурност, обезпеченост, спокойствие. Това са елементи от „пирамидата на Маслоу“, пак функции на обикновеното ни житие и съществуване. Чиста икономика. Битовизми.
Казват, че нараненото и кървящо сърце било заключено завинаги…Глупости.
Просто комбинацията за задният вход към него е известна и може да се отключи само от „професионалисти“, които са станали такива чрез преживяната болка и личният „опит“, не от „специалистите“, прочели многото написано по темата, или изтъкващи и лансиращи различни подобрени „версии“ на себе си. Сърцето ни може отново да се отключи и отдаде на ХОРА, обичали, обичащи и способни да обичат. От Човеци, знаещи че цената която ще платят е висока, но въпреки това не мислят „прагматично“ и като скъперници, и не пазят любовта само за себе си. Другите са просто егоисти, за тях не става дума тук.
Да влезне обаче човек през „парадният“ вход – шумно и грубо е невъзможно.
Погрешно и невярно е твърдението, че можем и без Любов. Безпочвено и патетично.
Не можем!
Дори в постоянните ни борби за власт, пари, и популярност, Тя може само да ни вдъхнови, помогне, окрили. Без нея сме самотни бойци за никому ненужни „успех“, „слава“, „блага“ и „постижения“.
Да – казвам го с най-големият апломб и патос на които съм способен – Н Е М О Ж Е М!

Сега продължавам с превода, а на вас пожелавам да усетите и почувствате (не изпитате) Любовта. Може да ме провокирате, пишейки ми на лично или в блога.
Обаче! Приемам съвети и критики само от хора, които знаят какво означава тази дума, които познават това усещане и „състояние“, и които някога, може и дори само веднъж, са били „потърпевши“ и още помнят „уроците“ и носят последиците и пораженията, които неминуемо им е нанесла „Тя“, Любовта.
Била тя радост, страст, копнеж, мираж, или просто поредният „урок“ и наказание…
Ще се радвам и да бъда инспириран с нова трактовка и тълкувание, с някакво друго „описание“, с нещо различно. Непознато. Нереално звучащо дори. Но различно.

И – да! Пиша за Любовта с главно Л!

Ваш Венци Димитров | Janus
Ябланица, Януари 2021

коментари