ОБИЧ… | НЕ ЗНАЕШ ЗАЩО, ПРОСТО ОБИЧАШ!

Любов е, когато не знаеш защо обичаш. Просто не знаеш!
Защото просто обичаш…
Когато не избираш кого да обичаш, нито кой да те обича…
Когато вече не задаваш въпроси, и не търсиш отговори…
Когато си подарил сърцето си и си посветил мислите, сънищата и мечтите си на него/нея..
Когато ставаш, лягаш, луташ се в тъмното, губиш се и се намираш с мисълта за другия…
Когато нощта обгръща бавно земята и прегръща нощта, а в сърцето ти грее ярка звезда, тайнствено озарена от магията на могъщата луна…Всяка нощ! По цяла нощ…
Когато само с очи и без думи се казват най-дълбоките слова, които даже не знаеш, че знаеш..
Когато усещаш парещата болка от отворената рана, и искаш да те боли. Още и още…
Когато си способен на всичко и си готов дори да гориш в ада, за „онзи поглед“ и минутка споделена радост само…
Когато осъзнаваш, че можеш всичко…и много повече, отколкото си си мислил, че можеш …
Когато дори и да искаш, не можеш нито да забравиш, нито да замениш образа ѝ/му с друг…
Когато търсейки утеха в прегръдките на някой друг, си се загубил още повече във себе си…
Когато даваш, без да очакваш нищо в замяна…
Когато усещаш, че може би полудяваш, но всъщност най-много ти харесва да си „луд“, чувстваш се някак „красив“, и ти се струва че летиш…
Когато ти се правят „глупости“, и не те интересува какво мислят другите за теб…
Когато правиш любов, а не „просто секс“…
…И когато всичко друго вече е без значение и смисъл!
Защото обичаш! Не знаеш и не искаш да знаеш защо, просто обичаш!

И защото всичко по-малко от любов, е просто едно „нищо“…

Янус
Юли 2020, Ябланица

коментари