Любов е, когато не знаеш защо обичаш. Просто не знаеш!
Защото просто обичаш…
Когато не избираш кого да обичаш, нито кой да те обича…
Когато вече не задаваш въпроси, и не търсиш отговори…
Когато си подарил сърцето си и си посветил мислите, сънищата и мечтите си на него/нея..
Когато ставаш, лягаш, луташ се в тъмното, губиш се и се намираш с мисълта за другия…
Когато нощта обгръща бавно земята и прегръща нощта, а в сърцето ти грее ярка звезда, тайнствено озарена от магията на могъщата луна…Всяка нощ! По цяла нощ…
Когато само с очи и без думи се казват най-дълбоките слова, които даже не знаеш, че знаеш..
Когато усещаш парещата болка от отворената рана, и искаш да те боли. Още и още…
Когато си способен на всичко и си готов дори да гориш в ада, за „онзи поглед“ и минутка споделена радост само…
Когато осъзнаваш, че можеш всичко…и много повече, отколкото си си мислил, че можеш …
Когато дори и да искаш, не можеш нито да забравиш, нито да замениш образа ѝ/му с друг…
Когато търсейки утеха в прегръдките на някой друг, си се загубил още повече във себе си…
Когато даваш, без да очакваш нищо в замяна…
Когато усещаш, че може би полудяваш, но всъщност най-много ти харесва да си „луд“, чувстваш се някак „красив“, и ти се струва че летиш…
Когато ти се правят „глупости“, и не те интересува какво мислят другите за теб…
Когато правиш любов, а не „просто секс“…
…И когато всичко друго вече е без значение и смисъл!
Защото обичаш! Не знаеш и не искаш да знаеш защо, просто обичаш!
И защото всичко по-малко от любов, е просто едно „нищо“…
Янус
Юли 2020, Ябланица
коментари