ЗА ЯВНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ И СКРИТИТЕ НИ НЕДОСТАТЪЦИ | ТЪЙ РЕЧЕ ЯНУС…


ЯНУСримско божество, едно от най-старите в римската митология и първоначално бог на светлината и слънцето. По-късно – бог на всяко начало и всеки край, страж на всеки вход и всеки изход, покровител на пътя и пътниците. Изобразяван с две съединени, противоположни лица, едното брадато, а другото голобрадо. Едното гледало към бъдещето, а другото – към миналото; едното – навън, а другото – навътре. На Янус посвещавали всяко начало, и като бог на всяко начало, бил създател на изворите и ручеите. Затова негови съпруги били изворните нимфи, а синове – речните богове. Пазител и защитник на земеделците, както и на тези, които заминават и на тези, които се завръщат. Почитан в началото на жътва, както и при женитба, раждане и други начала, Янус е бил посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрялостта. Често е изобразяван с две лица (Janus Geminus) – символ на двузначност, двуличие.
Първият месец януари е наречен на негово име, а първият ден на този месец Kalendae Januariae бил негов празник, на който извършвали жертвоприношения и окичвали вратите с лаврови венци.

Ще бъда кратък. Днес реших да пиша няколко реда за доброто и лошото в нас и започнах с тази кратка част от библиотеката на знанието, описваща и характеризираща най-точно Янус – богът и пазителят в нас…
Във всеки от нас.

За красивото и грозното, за святото и пошлото, а и защото ми предложиха Янус да бъде новият ми псевдоним, изместващ досегашният Pi4kovski (не че се отъждествявам като божество – по-скоро самоиронизирайки се с двуличието), което донякъде кореспондира с моят пъстър, но понякога и мрачен светоглед.
За трансформациите
ни от състояние на чиста душевност, във фаза на груб цинизъм и зле-прикрита раздразнителност, и преминавайки често, рязко и неочаквано от състояние в диагноза.
Харесва ми и аналогията – за пътя и пътниците, за заминаването и завръщането… за началото и края, за двете лица във всеки от нас… за явните ни добродетели, прикриващи скритите ни недостатъци.

Замисляли ли сте се обаче, с колко добри намерения е постлан пътят и намеренията ни към другите, а колко лошо се държим понякога с тях? Как уж милеем за добруването и щастието им, а всъщност се държим егоистично и себично, порицавайки, нагрубявайки и обвинявайки ги?
Менторски, авторитарно и самовлюбено.
Кога последно ободрихме някого и го поздравихме сърдечно с успеха му, радосатт или постиженията му, а вместо това го порицавахме, хулихме и обвинявахме, изхождайки от собственото си положение, настроение или състояние? Или търсейки солидарност и „разбиране“ за собствените си неуспехи, болки или несгоди, игнорираме и омаловажаваме труда, късмета или усилията му, опитвайки се да му отнемем еуфорията и заслужената „доза щастие“?
Двете ни лица и същности никога не си приличат и не можем да ги наложим под една обща маска – те просто не могат да „съжителстват“, но се „разбират“ добре помежду си и уговарят безгласно – кога едното ни лице да отстъпи мястото на другото. Кога от добри, неусетно ставаме  зли и бездушни, кога се превръщаме от възхваляващи – в иронични, кога от мотивирани и вдъхновени – във вяли и апатични, кога от ярки персонажи ставаме толкова безлични и жалки типажи.

Не приемайте нищо лично, не нагрубявайте другите и не обвинявайте себе си, ако се разпознаете в написаното…в мен.
Не
е нужно и да се защитавате, защото аз всъщност не ви обвинявам.
Не и аз. Не и вас. Само себе си. 
Не п
рилагайте и не използвайте тези идиоми императивно към вас и към другите, като дефиниция или очерк за неискрен, лицемерен, и двуличен човек.
Сигурен съм, че всеки от нас има какво да остави след себе си, и това не е „просто диря“, или следа…Всеки им дял в световното и историческо наследство, има своите велики постижения, неравни битки и поражения, възходи и падения.

Просто помислете…Можем ли да бъдем по-добри, по-земни., по-благи и благочестиви?
По-толерантни и внимателни, по-нежни, по-искрени и по-любящи? Разбиращи…
Да „посеем“ зрънца любов и да почувстваме емпатията!
Да посрещаме изгрева и изпращаме залеза с благодарност!
Да правим добро и да не говорим зло!

Този Януари е ако не преломен, то поне преходен период в моят живот, творчество и съзнание. В моите възприятия, разбирания, реакции и отношения. Към другите и към мен.
Разбира се
че има символика и в това, че преди само няколко дни всеки от нас си направи равносметка и даде обещания. За една по-добра година, за една по-чиста любов, за една по-осъзната и възвишена душевност.
Начерта
хме си план, запалихме свещ и изтеглихме късметчето, надявайки се че ще се приближим с още една крачка, с един месец или с една година по-близо до своите несбъднати мечти, нови хоризонти и съкровени и тайни желания…

Тъй рече Янус…





коментари