ЖЕНАТА | МИСТИКА ИЛИ РЕАЛНОСТ?!



Винаги съм се чудел защо жените са толкова трудни за разбиране?! Е, според известни класици „жената е създадена да бъде обичана, не да бъде разбирана“ но все таки винаги ме е глождило усещането, че нещо ми пречи да ги разбирам….Е, то и на тях винаги нещо им пречи да бъдат разбрани, но явно е „грешка в превода“…
На късен етап от живота си разбрах, че всъщност май те не искат да бъдат разбрани или че ние – мъжете нямаме нужният потенциал за това!
В тяхна чест, реших да анализирам доколкото ми е възможно част от причините, да са все неразбрани…За тази цел, ще се наложи да вляза за кратко в ролята на жена, за да изглежда че давам съвет на мъжете, но и за да мога максимално да се превъплътя в образа на жената и да намеря автентичните причини и следствия..(тук ще помоля да не бъда обвиненА във феминизъм, щото все пак си оставам мъж и се радвам че имам патка (гъсок) в гащите си…

Така… Ние жените обичаме мъжете. Безспорен факт! Нашето намерение не е да ви накараме да се чувствате виновни без вина, когато не сте виновни (освен в случаите когато искаме). Искаме да знаете, че ние уважаваме мъжа по принцип, и принципно ви уважаваме, че сте мъж… 🙂 Малко сложно го казах, но свиквайте и с това…Ако намирате жените като „трудно разбираеми“, знайте, че изобщо не е трудно…според нас.
Ето едно кратко ръководство, като прочитайки го с това не си гарантирате, че бъдещите ви връзки няма да се провалят, а просто от днес нататък ще знаете малко повече за нас, пък като решите пак можете да си драмазтизирате и да си правите живота сложен…:

Ние жените всъщност ВИ ОБИЧАМЕ…И не само защото можете да решите част от нашите проблеми. Вашите действия и решения са от значение за нас и все пак през повечето време, когато разговаряме с вас, ние чувстваме онази топка в стомаха ни, защото това, от което се нуждаем, е да извадим емоциите си наяве и да вдишаме с облекчение, а вие го приемате като лична нападка, извивате се като дърво под напора на бурен вятър и не ни оставяте “просто да ни мине”….И някак не разбирате, че в момента в нас бушува буря и трябва просто да я оставите да отмине…

Повечето мъже могат да се правят на разбиращи и съпричастни, но малко са тези които минавайки заедно с нас през нашите кризи да ни чувстват истински със сърцето си и да ни разбират, да не ни корят, а някакси да ни съпровождат през вълните от вълнения и емоции.

Жените често (всъщност май винаги) общуваме направо на емоционално ниво. Вие държите на фактите и истината, но нашата женска истина са нашите емоции.
Ако малко ни познавахте…или искахте да ни опознаете, щяхте да осъзнаете, че може би въобще не знаете, че нашата истина е единствената възможна (не вероятна), и ако сме искали да кажем нещо, то ние сме изрекли точно думите, които сме мислили и искали. Нашите думи идват директно от космоса и малкия ни мозък ( да не се чете буквално и да се третира, че ни е малък като размер, сравнен с вашият), и когато не ни вярват или не сме разбрани, ни обзема чувство на съжаление и се чувстваме направо подценени и обидени… Истината е, че ние се чувстваме унизени, дори ако това не е точно истината и ние дори не вярваме на 100 % в правотата си, но нас ни стига да се съмняваме във вашата преценка и съмнението вече ни кара да се чувстваме обременени, откъдето това прелива в чувство на унижение, оттам прераства в ярост, изблици на нерви, жлъч, гняв и раздразнение… Представяте ли си? Или отново не можете?! Мхм, мъже…

Всяко усещане, което имаме, ще премине. Съжаляваме, че изглежда толкова “страшно”, когато сме разстроени. И все пак не става дума за вас, а за нас! Никакво чувство което имаме, не е постоянно. Минава ни. Колкото повече хумор откриете в нашите чувства и споделите този хумор с нас, толкова по-бързо те ще преминат, защото ние изпитваме по-малко нужда от задържане на лоши чувства, отколкото вие…и понякога само за да се опитаме да привлечем вашето внимание и присъствие, преиграваме лекичко…понякога повечко.
Знаем, че за повечето от вас по подразбиране мъжът търси секс без “последствия“ и ангажименти… Е, също така знаем, че не всички сте такива, но сме се нагледали на позьори и артисти…Знаем също, че има много жени които са готови да ви дадат този неангажиращ секс и това е „манна небесна за вас, но ако не намерите такава по-добре да си платите и да се заблуждавате и двамата че си правите „услуга“, отколкото да ни въвличате в своите жалки сценарии за фелацио в колата или секс в тоалетната… Но бихме ви уважавали малко повече, ако и вие можехте да признаете, че дори да не е ясно в началото дали този секс е необвързващ, но ако се случи така че се прави вече няколко пъти с една и съща жена (т.е. – нас), то това може да ни нарани дълбоко, тъй като хормоните ни са различни от вашите и ние може да се привържем доста бързо, без никакво съзнателно намерение в някакъв наш собствен “интерес“, а защото самият факт че сме повторили, потретили и продължили, доказва че намираме във вас нещо повече от флуиди, химия, физика, пот и семенна течност…

Да, и ние трябва да разбираме по-добре и да контролираме собствените си действия, съгласна съм. Въпреки това вие ще бъдете повече от мъже и по-надеждни, ако вземете предвид чувствата ни и присъщите различия на жените, когато водите никому ненужни битки да превземете нашата крепост(в която между другото се влиза лесно и през предния и задния вход, само с използването на правилният ключ и с помощта на най-силният афродизиак – мозъка), и се занимавате с нас в името на „спорта“, за да се хвалите после пред приятели със своите завоевания.

Да накарате една жена да ви се довери може да бъде много трудно за вас. Съжалявам, че е толкова трудно, но колкото и да е трудно, в крайна сметка, ако тя ти се доверява, поне през повечето време (защото не може да е през цялото време и във всеки един момент), ти ще ни “притежаваш“ и владееш мислите, сънищата и сърцето ни по начин, който никой друг не би могъл. Опитайте, заслужава си…

И понеже заговорихме за секса, в леглото често ще подсказваме и ви насочваме към нашите нужди индиректно. Притесняваме се, че може да спрете да правите секс с нас и дори да се шокирате ако ви разкажем всичко директно, направо. Полярността щеше да изчезне, защото бихме били повече мъже отколкото сте вие, в силата на иначе своята мъжка енергия…

Знам, че не искате и понякога ви е трудно да трябва да разграничавате действителните нужди на всяка жена от нейните неясни комуникации, но за жената, която обичате, ще направите всичко, нали?

Всъщност ние почти никога нямаме лошо намерение – Страшно е ако не разбирате, когато се нуждаем от време за себе си. Защото времето за себе си може да означава дни, седмици, дори месеци без близък контакт. Тук вече трябва да сте много търпеливи, ако ни обичате така, както твърдите и показвате отчасти…

Сега малко (ама съвсем малко) за нас и нашите страхове, прикрити но болезнени ревности и дълбоко-завоалирани вътрешни драми…..Знам, че ви изглежда невероятно. Но колкото повече една жена се доверява на вас и колкото повече една жена ви иска, толкова по-трудно ще бъде за нея тя да не изпитва страх, съмнения и болка, когато отсъствате. Ако сме несигурни във вас и се почувстваме наранени, когато се върнете – много съжаляваме но ще избухнем…Е, после ще се свлечем пред вас и ще опрем морно глава на раменете ви с тиха въздишка, но е добре да знаете просто, че през цялото време когато сте отишли някъде и не бяхте до нас, ние чувствахме че ще умрем. Буквално.

Сега, да се върнем отново на вас…Съжаляваме, че “се хващаме“ и натъртваме много на миналото. Ние не го правим, за да бъдем зли, но и ние … Абе обичаме да натякваме от време на време…Просто това е …Абе свиквайте!
Спомняме си подробности за неща, които отдавна сте забравили, защото придаваме емоция на определени спомени и случки и както изглежда няма шанс, че ще ги забравим скоро.

Така, сега за да не ви затормозяваме излишно, все пак на някой от вас това ще ви се стори като научна дисертация на тема „Как да си сглобя ядрен реактор“, ще ви дам почивка и следващият път ще продължа директно с инструкции и напътствия на тема: „Как да разберем наистина и да не ядосваме никога повече една жена“…

Така…Излизам от ролята си на жена…Уффф, не било лесно
През колко настроения преминах, докато пишех насоките си към мъжкият пол, чак се самообвиних във феминизъм, получих симптоми на започващ болезнен цикъл, усетих се на ръба на нервна криза и се поддадох на опустошителните последствия на женските хормони…
Дано не се събудя обезкосмен, с вагина и сутиен утре…

коментари