ТРУДНИ ЗА ОБИЧАНЕ | СБЛЪСЪК НА ЕНЕРГИИ


13 юни, 13 въпроса, 13-ят войн, 13-ят зодиакален знак…Офиук или Офиучи!? На кой му пука…?!
Той и тя не се страхуват от опасни ситуации, рискуват, нямат чувство за страх, обичат приключения и се „хранят“ с вълнения и адреналин. При всяка опасна ситуация обикновено оцеляват, необичайно упорити, понякога чак тъпи. Имат по няколко живота и различни социални кръгове. Като едни истински хамелеони които променят цвета, поведението и настроението си, във всеки един момент „змиеносците“са готови да променят живота си и да превърнат миналото си в пепел, в буквалния и преносен смисъл на думата.

Казват, че единствено когато човек е най-отчаян и опустошен може да „изкара“ всичко от себе си…И най-доброто и най-лошото, и най-красивото и най-грозното…, и най-чистото и най-голямата жлъч и „мръсотия“, която е събрал.
Не знам дали тази моя пародия на интервю ще се причисли към най-силните и откровени текстове и бест-селъри на никому неизвестния Pi4kovski, или просто ще е поредната „боза“ която избълвам, но със сигурност още преди да съм го написал ме промени. Мен – циникът и мръсник…Мен – арогантния мерзавец, който „краде“ и разбива невинните женски сърца…Убеден съм, че ще промени коренно и мирогледа ми, отношението към хората като цяло, посоката на житието ми и моята псевдо-кариера.
Дано ме промени и като родител, че и там виждам пропуските и слабите си страни.

Това е една художествена измислица, а може и да не е. Ако някой се разпознае обаче – случайно ще да е. Имената на нашите двама „герои“, които ще наречем Джовани и Мария също са подменени, освен ако не са…
Интервюто ще проведе Автора – Pi4kovski, а въпросите ще са еднакви и за Нея и за Него, и ако накрая не сте се върнали поне веднъж за да видите как е отговорил някой от тях на въпрос, на който ви е направил впечатление отговорът на другия, значи всичко е една добре-замаскирана измислица и пародията може да се екранизира в късометражна 5 – минутна любовна драма със самоубиствен епилог…

Pi4kovski: Какъв е той?
Мария: Интересен. Различен. Сантиментален и много чувствителен и романтичен. Бохем и естет. Бунтар и психар. Не бе, не се смей. Честно ти казвам. Уж интелигентен, ама гледа малко „на лудо“

Pi4kovski: Какво харесваш най-много в него?
Мария: Че е истински. Че е сладък, макар не хубав….Че е умен, макар не много.Връзката ни е толкова широкоспектърна, че можем да говорим с часове и да не усещаме как лети времето, че навлизаме бурно или плавно, рязко или неусетно от тема в тема. Че понякога е мъдър и далновиден. Че ме чукаше страхотно. Че преди ме караше да се чувствам добре, много добре…

Pi4kovski: А какво не харесваш?
Мария: Че навлиза в пространството ми. Че сега вече не ме кара да се чувствам добре. Че ме вбесява с неговите разпити и недоверие. Че не ми вярва и ми натяква някакви неща, че вече не съм го желаела, не съм го обичала и други там глупости…

Pi4kovski: Това ли е всъщност любовта?
Мария: Любовта е измислено състояние, освен във филмите за възрастни и в детските книжки. Тя не ти дава нищо, само ти взема и те напряга. Излишно и ненужно.

Pi4kovski: С какво ще сравниш енергията във вашата връзка?
Мария: С молекулите. Нашите се съединиха на ниво химия и вече функционираха само като съединение и повече не можеше да се отделят една от друга. С атомите! Тооолкова много взривоопасна енергия и „прости частици“сега обаче сме на „урок“ по ядрена физика„Как да си разбием атомите сами“!

Pi4kovski: Къде сгреши той според теб и къде ти?
Мария: Форсира ме и ме обсеби, казано в най-общи линии. Казва че ме разбира, а не е така. Иска всичко от мен и то сега. Казва че съм единствена, но мен малко ме е страх. Всъщност не мога да му дам това, което заслужава. А може и да не искам, знам ли? А може пък и да не го заслужава…!?
Аз „сгреших“ най-вече че не съм „свободна“, в смисъл имам друг мъж и дете до себе си….Сгреших и че му разказвах неща от миналото си, които той не искаше да слуша и да знае, а това породи недоверие и страх у него. Сгреших и че не му дадох да разбере от самото начало колко и какво мога да му „дам“ и да знае докъде да се „разпростира“ и да не се надява на повече, а той глупакът му с глупак взе че се влюби до уши… Но той сгреши повече от мен, сигурна съм. Няма как да е другояче!

Pi4kovski: Какво чувстваш сега?
Мария: Скука и тъга, малко самота и обида. Самодостатъчна съм си, така че знам че ще ми мине, но не знам дали искам да ми „минава“…

Pi4kovski: За какво съжаляваш?
Мария: За нищо. Или че не го разбрах навреме. Че не се постарах да разбера подбудите зад действията му. Или поне така мисля сега

Pi4kovski: Ако си психоаналитик, а той пациент каква „диагноза“ би му поставила?
Мария: Че страда от раздвоение на личността, шизофрения също не е далече…

Pi4kovski: Какво ще го посъветваш?
Мария: Да прочете и научи повече за Гещалт психологията и че човек трябва да бъде разглеждан като едно цяло, а не да се „хващаме“ и втренчваме в отделни негови лоши качества или недостатъци…Това всички го можем, трябва да извлечем „есенцията“ от най-доброто у човека до нас, не да търсим най-лошото

Pi4kovski: Това ли е краят?
Мария: Не знам. А какво е край? Край на кое и на какво? А крят не е ли ново начало? Друг епизод, или с други артисти?!

Pi4kovski: Кои зодии са „най-трудни за обичане“ и защо?
Мария: Телец, Близнаци и Везни. Защото така!

Pi4kovski: Нещо за финал? Равносметка? Извод…?!
Мария: Нямам какво да кажа, не ми се говори точно сега. Остави ме. Тъпо ми е, не ми е ден и ми е криво. Ще ми идва и не ми е до теб. Всъщност предпочитам да му го кажа на него, някой ден….дано има как. Не на теб.

Докато тя се взираше втренчено с невиждащ поглед в нещо абсолютно невидимо за очите на обикновеният човек в сградата отсреща, Pi4kovski отвори нова страница в бележника си, смени касетките на диктофона и седна на канапето срещу Джовани.
Очите му бяха празни и без обичайният блясък и огън, а иначе „живите“ му и пъстри зелени ириси се бяха превърнали в мътна сива пепел на наскоро угаснало огнище. Ръцете отпуснати вяло, косата небрежно разпиляна. Брадата – неподстригана, а дрехите му измачкани и овехтели, също като душата му.

Pi4kovski: Каква е тя?
Джовани: Различна. Истинска. Неповторима. С красив ум и голямо сърце. Дива…

Pi4kovski: Какво харесваш най-много в нея?
Джовани: Попитай ме какво не харесвам. Като че ли най-много се „настървявам“ от очарованието ѝ. То струѝ и извира отвсякъде – от очите, от косите, от устата, от вулвата ѝ дори. Да, очарованието е точната дума. Харесвам и природният и интелект, ерудита в нея, любознателността и проницателността ѝ. Естественото чувство за хумор, косата ѝ. Тялото. Гърдите. Коремчето, бедрата…Обаче ти май не ме питаш физически какво съм харесал в нея, нали?!
Душата и харесах! Неподправената ѝ прямота. Харесвах и начинът, по който ме гледаше преди…

Pi4kovski: А какво не харесваш?
Джовани: Няма да ти отговоря. Ако я чуеш или видиш само ѝ кажи и да не се променя заради никого. Може би само отношението и държанието да „коригира“ лекичко и да изключи защитните си механизми, поне спрямо мен

Pi4kovski: Това ли е всъщност любовта?
Джовани: Ще ти отговоря кратко. Любовта – това сме ние. Заедно, не поотделно. Поотделно смев само и единствено хомо-сапиенс. Племе. Сган. Любовта е всичко в нас и около нас, въздуха който дишаме, моментите които споделяме, радостите които създаваме, миговете които съпреживяваме. Любовта е онази сладка прорязваща болка в слабините в началото, която после се превръща в тъпа и убийствено-силна в сърцето и която ни опустошава… Любовта е „този“ или „онази“, заради която заспиваме трудно, не спим и се будим отново с вихрушки и бури в душите си.

Pi4kovski: С какво ще сравниш енергията във вашата връзка?
Джовани: С магнита! Две страшно силни и положителни енергийни полета се намериха и…се сблъскаха! Отдалеч и отстрани изглежда че се привличат, а всъщност отблизо се отблъскват…Знаете законите, поне едното трябва да е отрицателно, за да се съединят

Pi4kovski: Къде сгреши тя според теб и къде ти?
Джовани: Никъде, тя е „безгрешна“…Казвам го иронично, разбира се. Тя си знае къде и в какво е сгрешила. Ако някога намери сили за самокритика и потърси причините и в себе си – добре. Ако ли не – пак „добре!
Аз направих три основни грешки: Когато я срещнах и я „познах“ и опознах, се вкопчих във нея. Поисках от една-единствена жена да запълни огромната паст и всички празноти, оставени в сърцето и опустялата ми душа след дългото лутане и самотно препускане…Привързах се силно, после се пристрастих и превърнах увлечението си в страст, сетне в зависимост и накрая във фобия…И накрая, но не по значение – поисках от нея да прекарваме повече време заедно, да се държи малко по-добре с мен и да престане да спи и с „него“…

Pi4kovski: Какво чувстваш сега?
Джовани: Празнота. Безсилие. Разруха. Огорчение. Пустош. Чувствам се ограбен и наранен. До кръв и до кокал…

Pi4kovski: За какво съжаляваш?
Джовани: За всичко и за нищо. Заедно и поотделно. Може би най-вече за пропуснатите шансове и липсата на търпение, да си дадем време и създадем още възможности, които да ни сближат…ако не чисто физически, то духовно и енергийно!

Pi4kovski: Ако си психоаналитик, а тя пациент каква „диагноза“ би ѝ поставил?
Джовани: Никаква, тя не може да се диагностицира и да се определи състоянието ѝ с един-единствен термин – прекалено многопластова личност е и „не е лъжица за всяка уста“. Може би лека форма на биполярно разстройство е най-близко, ако трябва все пак да кажа нещо.

Pi4kovski: Какво ще я посъветваш?
Джовани: Да не се нахвърля срещу тези, които я обичат, подкрепят и вярват в нея повече, отколкото във себе си. Да се бори и да пази свято онези, които я намират за екстраординарна и които я провокират да учи, да работи, да пише… Да не спира да се вдъхновява, преоткрива и да бъде себе си. За тези, за които всичко до което се докосне е магия и вълшебство! За които е единствена, а не една от всичките…! Които я намират за уникална и неповторима! Също да не се променя, но да опита понякога да превъзмогне гордостта и егото си и ако има чувства някога…, към някого…, да не се свени и срамува да ги изразява и показва. Може би „той“ има нужда от съвсем малко…от точно това. Сега…
„Осмели се да покажеш малко нежност“, както се казва в рекламата за швейцарските лилави крави и техните прословути млечни шоколади.

Pi4kovski: Това ли е краят?
Джовани: Край на кое? На какво? А къде е началото? А средата? А пътят свършва или започва с нас? Нашата любов пътеводна ли е или загробваща?! Нееее! Нищо „такова“ няма край, променя се плоскостта на връзката и се измества на вселенско ниво. Израстваме в трудностите и ставаме по-толерантни и зрели. Мъдри. Търпеливи.

Pi4kovski: Кои зодии са „най-трудни за обичане“ и защо?
Джовани: Риби, Рак и Козирог. От опит ви казвам…

Pi4kovski: Нещо за финал? Равносметка? Извод…?!
Джовани: Ще чета и ще пиша. Четейки, разбирам по-добре хората и гледната им точка. А и така не могат да ме наранят и нагрубят от страниците на книгите. Когато пиша пък, намирам, преоткривам и изразявам по-добре себе си.
Животът винаги ни среща с когото, когато и където трябва. Не опитвайте да променяте съдбата и плановете на вселената с обърканите си мисли и ограничени умове.

Визирам себе си, да не се засегне някой

Pi4kovski така и не публикува това интервю в колонката на вестника, а само го качи на сайта и го „пусна“ в мрежата. Уж трябваше да е публично, но за него всъщност беше важно да го прочете само един човек – „Тя“! Отговорите на 13-те въпроса бяха едва една десета от онова, което беше чул и „прочел“ в очите им, което беше се изляло от душите им. От това което си бяха казали и премълчали…
Беше се отдал на тежки мисли, надвиснали като бреме над немощните му плещи…, съпреживял историите им, изстрадал мъката им, изживял емоциите им. Виждаше изгастващите като пламъчета искри в очите им, почти чуваше грохота на тежките вълни, разбиващи се с гръм в душите им. А поройният дъжд сякаш извираше от очните им дъна.
Очи като дълбоки езера, пълни с хиляди литри горчиви и солени сълзи…

Ябланица, 13 юни 2019

коментари