8 ДЕКЕМВРИ | СИМВОЛИКАТА НА СТУДЕНТА…

8 декември е важен за мен ден.
На този ден преди много години за първи път „познах“ жените, но така и никога не ги опознах, макар всячески да се опитвах и да ги обичах, а не да се старая да ги разбирам…Е, естествено че опитвах, но никога не успях. Или поне не докрай…Странни същества, ти казвам! Без тях – зле, с тях – дваж повече!

На същият този ден винаги празнувах със своите приятели студенти, при все, че аз самият не бях студент. Т.е. бях за кратко, веднъж…Празнувах бурно, еуфорично, със страстта на „истински“ студент. Бях почти на границата със смъртта, за да изпитам екстаза, вълненията и да си доставя удоволствията, които по-късно разбрах можеш да получиш и без да си студент…
Отново, на същият този (явно фатален за мен) ден, сключих вторият си (също неуспешен) брак. Търсейки символиката и правейки асоциация с бурните емоции и студентските вълнения, избрах тази дата и мислех че това ще „помогне“ да пренеса в бита и ежедневието чувствата и еуфорията, и така ще „консервирам“ вълнението (ми) завинаги. Уви – всички метафори, максими и „слухове“ за брака и любовта, които бях чул през годините се оказаха верни, и след 14 години (последните пет от които в открита и неравна борба за „спасението“ му), се отказах да го „спасявам“ и да отстоявам морала, ценностите и въобще смисъла на тази връзка…Като ги няма чувствата – какъв морал, какъв брак, каква институция, какви „пет лева“?!

И накрая, но не по важност и не на последно място – днес се е родила и празнува една много специална за мен Жена.
Жена, която ме усещаше, разбираше и вдъхновяваше (прави го и сега по своему).
Жена, която в друг живот и друга ситуация можеше и вероятно щеше да ме обикне. Да, може би…ако и бях дал време, шанс, причина, смисъл…
Жена, която срещнах по време на брака си (а и на нейният тогава), и на която възпитанието и принципите не позволяваха и да си помисли да дава грешни сигнали и напразни очаквания на другия, макар на няколко пъти да се издаде и подхлъзна, да ме подведѐ за кратко. Не знам дали „случайно“, съмнявам се…!
Жена, която никога „не имах“ в този смисъл на думата, но която ще имам завинаги в сърцето си. По специален начин и на специално място, тя ще бъде там докато съм жив, а вероятно и след това.
Честита да си!
Честит празник и на всички вечни студенти, какъвто смятам че съм и аз. За онези които не знаят – аз още следвам (задочно, дистанционно и в редовна форма) в Университета на живота. Уча вече толкова много години, и все по-ясно осъзнавам, че никога няма да го завърша – толкова много има за „учене“ и научаване…

8 декември 2020, гр. Ябланица
Янус (вечният студент)

коментари