ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН | БЕЗ УМИСЪЛ И НАМЕРЕНИЕ…

Наскоро ме питаха как ми минава денят, а определени персонажи си позволиха да дефинират ежедневието ми като „лежерно“, а мен като безделник. Та сега „внасям яснота“, един вид.
То и на мен сега написано ще ми е по-подредено, а не така разхвърляно и хаотично…
Баси, не знам как съм живял досега?! Благодаря Ви, мили хора!

Ставам в 5:55, както винаги.
Нуждата от кафе изпреварва мислите ми, които още спят, докато аромата на изкипялото вече кафе събужда останалите ми сетива.
Следва ритуалното посещение в „сервизният център“, където ако объркам последователността на действията, денят ми обещава да бъде тотално и безвъзвратно прецакан. Та след дежурното акане и дълъг разсънващ и пречистваш душ, се връщам в кухнята за второто кафе, което вече пия ненапрегнат и даже понякога усмихнат, но рядко. Ама пък ми е едно чисто и свежо на душата и тялото, включая и патладжана и дупето…(Ако не объркам някъде през деня рецептите или не ме „нагласят“ да ям нещо с моментални дефекиращи ефекти, както стана онзи ден, историята с йогите на плажа, помните…), почти сигурно е че ще ми е свежарско в потурите и „подвързията“ целият ден, чак до вечерният душ…
Да, потури…Наскоро ги открих (не преоткрих, защото никога не бях носил). От онзи ден насам дънки не нося, да ви кажа, отбягвам и бельо, освен ако не е необходимо, да не казвам „задължително“
Към 6:35 обикновено вземам книгата и отново лягам, или пък започвам да си записвам в бележника мислите и „бисерите“, които са ме споходили в съня ми, или пък в безсънната ми нощ.
Когато си допрочета главата, обикновено останала недочетена от предната нощ, и когато/ако напиша това, за което съм си намислил да пиша, идва време за вкарване на деня в ритъма на битово-ежедневно-рутинно-професионалният си график и план.
Приготвям закуската на децата, покривам я с кърпата или я прибирам във фурната (това скоро го научих като средство срещу мухи, баси якото…) и се приготвям да излизам.
8:30 е и аз трябва да поработя, та се мятам на колата или скутера и „дим да ме няма“…
Слизам до магазинчето и вземам третото кафе „to go”, докато обелвам по някоя дума с някой от опашката отпред или някой раннобуден дистрибутор. Готино е, щото нямаш очаквания от тези разговори и рядко може някой да ти скапе деня, така както го правят „онези“, с които се „налага“ да общуваш. Служебно, лично или както и да е!
Тръгвам и гледам да не отпивам от кафето докато не се кача на магистралата, че и без това си го пускам късо…Разбира ми се какво исках да кажа, нали?!
Обикновено не ми се стои в офиса, така че гледам да разпределя времето си максимално ефективно с повече движение навън и по-малко застояване зад бюрото. Нито едното, нито другото са гаранция за печеленето на повече, или пък по-малко парички, заради които се е наложило да изляза, но всички трябва да работим нещо.
Е, аз лятото когато децата са при мен не се преработвам много, та гледам до към 14 да съм се прибрал за да донеса набързо приготвеният обяд от топлата витрина на някой магазин. То и зимата гледам да не се претоварвам много, че тогава пък ми е студено а и без това и по-раничко се стъмва…Абе помързява си ме, откровено казано. Работата ми е интересна, защото мога сам да определям правилата, обаче пък е скучна, защото клиентите са предвидими, а рутината е направила всичко да върви с предвидими посоки и темпове, с изключение на паричните потоци към мен…
След тържественият обяд обикновено ми се прилягва, принципно не да спя, но и това се е случвало често, особено когато в предишната нощ съм се пулил и въртял без да мигна.
Към 16:30 гледам вече да съм станал и да си изпия „задължителното“ следобедно (този път безкофеиново) кафе, не че вярвам в теорията за кофеина и некофеина…също както не вярвам в „постното“ месо или пък в „безалкохолния“ алкохол, ама поне има някакъв плацебо ефект…
На безкофеиновото кафе едно време му казвахме леблебия. Пил съм и ръж. Прилича на какаото, ама не съвсем защото няма вкус на нищо, а пък на кафе въобще „не бие“…
Часът е около 17 и е време да свърша нещо по къщата и да поработя над започнатите „проекти“ за ремонт, довършителни, възстановителни и строителни дейности. Това е защото много „обичам“ майстор да ми влиза в къщата. Да ви кажа не че се хваля, ама със синчето двамата вдигнахме и барбекю, и тераса…пък и той и аз имаме само по един паднал нокът, че и линиите са прави, нивелира „заспива“ с мехурчето между разграфенията за отвесно и хоризонтално…
Много хора ме питаха: Абе, кой ви го прави това и това…
И досега не мога да ги разбера какво имаха предвид. Че е много хубаво и им харесва, или се бъзикаха нещо с мен?!
Та, викайте ме ако имате нужда, най-малкото безплатна консултация ще ви дам, пък вие ще почерпите…Ама малко са ми скъпи „услугите“ (може да се чете и пиянството), та не знам кое ще ви е по-изгодно.

Принципно се е случвало да има форсмажори и да има размествания в дневната ми agenda, но това не води до коренни промени в дневният план, само в последователността…
Е, случвало ми се и някой да ми прецака следобедната дрямка примерно, и тогава много трудно му прощавам, щото няма как примерно да си възстановя баланса в 8 часа вечерта, или пък да „наваксам“ на следващият ден…
Най-много обичам да си чеша езика (щото друго не ми дават) с магазинерките в кварталният магазин като ида преди да затворят…Понякога ме мразят откровено, защото са изморени, пък и понякога аз мога да съм егати кофтият и дразнещ тип…
Ей, това да те познават (не че съм много известен), хем е добре, хем не е!
Обаче там е като разпределителен център за клюки и новини, и ако продавачките са заети да обслужват последните закъснели маскирани „пациенти“, то отпред винаги има по един-двама от дежурните плямпалници, които „отнасят“ по едно кафе от мен, затова обаче ме осведомяват за най-важното от деня през града, в махлата. По принцип най-готиното е, че никога нищо не ги питаш, пък те всичко си казват…

Малко преди здрач храня и поя цялото войнство от 7 котки и 3 кучета (ей това ми било една от най-хубавите черти казват – че никога не сядам да вечерям, или се храня по принцип, преди да си нахраня животинките), и после влизам да приготвям (собственоръчно!!!) салатата и вечерята.
Тук две мнения също няма – казват, че ми се получава (за кулинасрството говоря, не за друго…) и децата, и гостите, и приятелите, които са ми гостували, или с които сме се събирали тук-таме могат да го потвърдят, освен ако не отрекат.
Вечеряме обикновено на терасата, като пускаме задължително евъргрийни от 80-те по Magic TV да „върви“ вътре, а ние сме си изкарали много мъдро само една тонколона на терасата. Демек слушаш, ама не виждаш. И няма реклами, поне до скоро нямаше…
Аз само да ви кажа телевизия вече отдавна не „ползвам“. Същото стана и с Facebook на телефона…И изведнъж имам време за всичко, както виждате и може да прочетете от днешното ми „изявление“…
Преди се оправдавах че нямам време, ама като се замисля – над 3 часа дневно съм губил да зяпам в нищото и да не правя нищо, освен да си пиля ноктите докато „скролвам“.
Забравих да отбележа, че след прибирането ми за обяд, та чак до заспиването ми (а понякога и през нощта, докато като не спя), си позволявам да пия. Не много, но си наливам начесто (…и не защото ми е малка чашата)! Пия всичко, без Absent и Bourbon. Не знам защо, но имам непоносимост към тези две напитки, но за сметка на това „балансирам“ добре с останалите, а понякога и откровено прекалявам. Едно време си мислех че имам нужда от алкохола, после че ми дава нещо, а накрая установих че просто ми се пие. Пие ми се бре, та ми се реве. Не мога аз така да седна, направил съм си хубава салатка и да не мушна една-две-три-четири добре охладени рИкийки. Обикновено рядко ги „мешам“, но и това се е случвало. Никога обаче не меся какъвто и да е алкохол с вино, имам не само лоши спомени, ами понякога видения и лоши предчувствия, за това което може да се случи..Щото ми се е случвало.
После ако не съм пиян – пиша. Ако съм – минавам директно към „правенето на любов“…
След катго си легна и обезателно преди да заспя (пробвал съм и докато спя, ама не ми се получава много), си удрям дежурната чекия, като обикновено визуализирам и „работя“ по памет. Много съм нежен със себе си и „него“ в такива моменти…
Рядко си пускам порно, защото рядко ми допада еротиката в него, да не кажа че ми липсва, щото въобще я няма. Пък аз самозадоволяването го правя за да балансирам хормоналните процеси в организма, както и да задоволя физиологичните нужди и ензимни зависимости, а не доказано емоционални и душевни липси.

Някой ден играя и тенис, обикновено привечер, но понякога и преди обяд. Това обаче става само като ме поканят, а това не се случва често…Както казва един приятел: Абе, тебе канят ли те втори път, щото мене – не!

Много обичам да ми нарушат рутината с някоя покана за гости. Я в Етрополе, я в Правец, я в Тетевен…я в махалата.
Приемал съм и покани за няколко „първи срещи“, даже учудващо (и само веднъж), няколко пъти от един и същ „поканител“ и домакин! Беше много готино, ама беше за кратко…Абе също както като ви разказвах за тениса – не ме канят често, и не повтарят, ако случайно се объркат нещо.
Също така обичам ако може да го направят преди да съм пил, за да няма после „пропуснати“ ползи и за двете страни, казано направо и подкрепено с юридическа терминология…Та в такива случаи се е случвало и да не се случи…да отида.
Обаче когато се случи, се е случвало и да не се прибера…Или въобще, или поне не същата нощ, или поне не с моята кола…Това обаче е тема на друга изповед, не знам дали искам да ви го причиня…
Как минава и протичат посещението ми при „жена на легло“, приятел, банкет, парти, или просто обикновеното гости, ще пиша в деня преди да умра, щото и без това критиките и очакванията към мен нарастват, а взаимността и споделеността намаляват.
Така че ще видим…

Най ми е хубаво обаче като ида на „Делфин“…
Там тотално „прецаквам“ всички планове и въвеждам нов дневен ред, започвайки с изгрева, една мастика и една консерва риба

Така минава един обикновен ден на един застаряващ писател, който ако не бяха малките му деца да поддържат духа му младежки и явно да го правят да изглежда по-млад в очите на другите, щеше вече да е с дълга брада, моряшка тениска, лула и рибарска мрежа като капитан на някоя малка, но собствена рибарска лодка до Ахтопол…

Та, „тежко брате се живей“…

Янус
Юли 2020, Ябланица

коментари