АКО СИ ДАЛ… | BEING HUMAN | ver. 2021


Кому са нужни равносметки, които не променят нищо?!
Цинично е да ги „правим“ един път в годината, в дните по Нова година.

Защото чувството на осъзнатост не трябва да идва веднъж в годината, а трябва да е всяко утро или всяка вечер. Да ни се явява насън и да ни „говори“…Да ни буди и да не ни дава да заспим…Да ни подтиква ако не можем да се променяме към по-добро заради себе си, да се опитаме дa го правим за другите.
Да дадем, а не да вземем. Да не жалим, а да изхвърлим всичко ненужно. Да отсеем ценното от маловажното и да съхраним себе си и опазим целостта на другите, в тези никому ненужни битки и борби.
Да търсим най-доброто у Хората, дори когато не се вижда на повърхността.
Да не съдим прибързано.
Да опитаме да оправдаваме, а не да обвиняваме.
Да не бъдем злопаметни, а благородни!
Това ни прави Човеци.

Проблемът не е в това какво сме загубили през тази и всички минали години, а Кого! Поне за мен е това…
И не само кого загубихме в неравната му битка с живота, а кого загубихме в борбата с гордостта ни, с егото, със суетата…
С кого се разминахме, с кого се „сблъскахме“, кого подминахме…Борбата вече не е за оцеляване, а за „вземане“…
Искахме да вземаме, не да даваме.
Сравнявахме, а не споделяхме.
Блъскахме се, вместо да отстъпим.
Обвинявахме, вместо да преглътнем.
Ранявахме, вместо да „лекуваме“…

Не усетихме кога се превърнахме от Човеци в най-обикновени потребители и консуматори.
Сега се обграждаме и „барикадираме“ с вещи, повечето от които ненужни, а преди бяхме заобиколени от Хора!
Беше някак по-истинско…
Докато се надпреварваме да „споделяме“ и „общуваме“ виртуално, не усещаме какво ни вземат „мрежите“, как ни се изплъзва Животът и как се отдалечаваме от всичко земно, плътско, истинско…

Всички загубихме Някого! За „Него“ можем да тъгуваме тихо, и най-доброто което можем да сторим е да си спомняме най-доброто от Него, най-ценните ни и незабравими мигове, прекарани заедно…
От всичко друго обаче, което мислим че сме „загубили“ – най-важното е да не губим Себе си! Вярата в доброто и в Хората. Свободата си…
Свободата да мислим, действаме и изразяваме волята си свободно.
Да поддържаме духа си не със статуси, а с действия.
Ако мислите че нещо са ви взели, не се борете да си го върнете. Дайте дваж повече, но който заслужава. Винаги има какво. Винаги има на Кого…
Ако желаете нещо да се промени – направете го!
Ако искате нещо от някого – кажете му го! Ако не искате – също!
Не обвинявайте и не подминавайте, а се спрете! Помогнете!
Не споделяйте виртуално, а променяйте реално!
Помогнете на някой да се изправи и полети, вместо да му режете крилете…

Ако мислите че сте имали „лоша“ година – не обвинявайте никого за това, а я забравете. Просто още една година от календара…Идва новата, идват другите. Вярвайте, че най-доброто предстои…
Но нека не бъдем вулгарни и груби и да се отдалечаваме, защото това е истинският проблем на 21 век – отчуждаването, отблъскването, оскотяването. После идва самотата и огрочението, болката.
Осъзната грешка е урок, не грешка, признатият грях е сила, не е грях. Споделената болка тежи по-малко, и „Пътят“ ни е по-лек и не толкова стръмен, когато усещаш упората на протегнатата ръка и приятелското рамо.
Подайте си ръце, прегърнете някого, кажете мили думи някому, дори напълно непознат…
И в надпреварата с най-ценното ни – Времето, подарете време някому, не го „пестете“. Истински му дайте от времето си, не виртуално. Не „го“ жалете, не „го“ пестете, не „го“ оставяйте за „черни дни“ – тогава няма да ни трябва вече! Давайте и се раздавайте! От душа и сърце, не заради „одобрението“ и лайковете, за фалшивата популярност и измамно усещане за споделеност…
Защото времето е също като тока – каквото използваш и „употребиш“ – това е, другото не можеш да го съхраниш и върнеш…
Едва тогава може да изповядаме, че сме Живяли!

„Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата от своето сърце.
Ако си дал на чуждите живот от себе си.
Ако си дал….
Не си живял напразно!

Амин!

Венцислав Димитров – Янус
Ябланица, 31.12.2020

коментари