Месец: октомври 2019

ЕСЕННА БАЛАДА | ГРАДИНИТЕ НА КОПНЕЖА…

Увесил глава, пълзях и се влачих в клоаката на разрухата, обезверението и самоунищожението си… Но скрити във здрача на безкрайната синева, ме гледаха две топли и нежни планински цветя, говорещи тихо и плачещи като детски очи. Малко тъжни и много видели, но безпогрешно улавяйки огънят зад тъгата, страстта зад умората и трепета зад отегчението ми.. …

коментари

ИЗПОВЕД… | НА МАЙКА МИ

Краската беше като една бурна и буйна река, която можеше да отнесе всичко по пътя си и да те накара да се влюбош в нея…

коментари